Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 29 Ноември 2005

Реклама
A
A
A
размер на текста

От любов наистина се ослепява


    Даниела ТРЕНЧЕВА
 Затворете си очите и се опитайте да стигнете до телевизора например. Блъскате се в мебелите по пътя, а когато успеете да включите екрана - чувате нещо, без да виждате. Чували ли сте някой да ослепее от любов? А да благодари на Господ, че е сляп? Чували ли сте слепец да иска да обучава другите като него да танцуват? Сега си отворете очите.
 Тя затъва в мрака преди 11 години.
 За 5-6 минути ми се изкриви лицето и загубих зрението на едното си око. Преди това имах силно главоболие, ходих по лекари, изписаха ми лекарства, но нищо не се получи, разказва Валя Антонова. И продължава - атрофията на зрителния нерв е следствие на мозъчно заболяване, причинено от силен емоционален стрес. Същото лято се разделих с моята голяма любов и ми беше много трудно да го преживея. Затова се случи всичко, обяснява Валя.
 Звучи малко като в приказките. Но е факт.
 Когато ослепях, всъщност започнах да виждам по друг начин - отвътре, разказва Валя. И твърди - сигурна съм, че е по-истинското виждане.
 На 2000 км от Москва и на няколко месеца от проглеждането Валя се подлага на първата операция, която се оказва успешна. Сега събира пари за предстоящите. Едва след поредица от манипулации обаче би могло да се говори за частично възстановяване на зрението. В момента очите й имат сетивност само за тъмнина и светлина. Все още не различават дори силуети.
 Вие ще прогледнете, казал й обаче докторът.
 Валя работи като танцьорка. Преди да започне да танцува, измерва с крачки територията, с която разполага, и се ориентира по слух - според мястото, откъдето идва музиката. И приема годините, прекарани в слепота, като шега на съдбата и не се сърди на Господ. 

Изпрати на приятел