Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 14 Август 2002

Реклама
A
A
A
размер на текста

Находище край Брегово чака 1000 работници


         Брегово се намира в най-северозападната част на България - на Дунав, при устието на река Тимок. Граничи със Сърбия и Румъния. Градът е входно-изходна артерия за Европа. Почти в центъра му се намира граничният контролно-пропускателен пункт. В Брегово и околните села живеят над 8000 души, 3500 от които са в трудоспособна възраст. От няколко години създадената промишлена база за производство на водни помпи, консерви, дървени изделия не се използва. Безработицата особено сред младите е една от най-високите в страната. На практика всеки втори е без препитание. Хората оцеляват с обработка на личните си стопанства благодарение на плодородната земя, с която е известен районът.        
    "Край Брегово се намира голямо, но още неизвестно гипсово находище", съобщи кметът на граничния град Брегово Милчо Лалов. Управата усърдно подготвя оферта към големи компании в бранша за разработка, която ще бъде пусната по Интернет. С това, с което местната власт се е заела, е трябвало държавата да се захване преди 12 години, смята управникът. През 1990 г. са приключили проучванията на голям район между Брегово и околните села Делейна, Ново село и Гомотарци. Намиращата се в Националния геофонд информация гласи: на дълбочина от 80 до 150 м в земята се намират уникални запаси от гипс с високо качество. Специалистите ги изчисляват на 120 млн. тона. Ако годишно се изземват по 500 000 т, то находището ще осигурява работа на 1000 души  в продължение на 200 години  изчисляват сега в общината. От 36 години България се снабдява с гипс от мината във видинското село Кошава. Добиваната от него суровина е с много висока себестойност - около 23 лв. за тон. 4,50 лв. от тях се влагат за хидрозапълнение след изземване на гипса. В противен случай започват пропадания на земната повърхност над гипсовите галерии. В новото находище това няма да е необходимо, тъй като горната стена е като бетонна броня, твърдят специалистите. Кошавското находище е най-дълбокото в Европа - гипсът се вади от 300 м, което оскъпява добива. Бреговското е с малка подземна дълбочина, което го прави лесно за разкриване. Достатъчни са само шест месеца, за да се стигне до гипсовите пластове. Добиваната суровина ще има поне два пъти по-ниска себестойност, твърдят специалистите. Добрите хидрогеоложки дадености ще позволят бъдещият концесионер да приложи ефективна система за експлоатация. Той ще добива гипс с ниска себестойност, конкурентоспособен на международния пазар. Мястото на  находището до Дунав  също не е без значение. През моста на река Тимок, свързващ България и Югославия, минава международният път Е-79. Само на 3 км от находището се намира жп гара Мокряне, от която с влак се стига до близките до Брегово сръбски градове Неготин и Зайчар. Западната ни съседка няма гипсово находище, в момента тя се снабдява със строителния материал от Македония. Румъния добива гипс, но той съдържал елементи на радиоактивност, твърдят хора от бранша. Строителството в един радиус от 200 км (в България, Югославия и Румъния) би могло да работи изцяло с бреговския гипс. "Този гипс е с високи якостни показатели", твърди геологът Александър Цветков, участвал в проучванията от първия до последния ден. "От него може да се произвеждат строителни плоскости, преградни стени, подови настилки, облицовъчни плочи. Не пропускам гипсо-порцелановите изделия, медицинския гипс. В Европа например са по-предпочитани гипсовите подови плочи вместо теракотните", убеден е той. Заради високата себестойност на гипса от Кошава продажбите на фирмата намаляват. Преди 15-20 години от това находище са добивани по 450 000 т годишно. Тогава обаче цялата циментова промишленост на страната е използвала само този гипс. Сега за заводите в Девня собственикът им  вози суровината  от Кипър  което му е по-изгодно. Находището от Брегово би могло да привлече и този потребител. В два от участъците на находището е открит анхидрит. Обезводненият гипс е основна суровина за производство на сярна киселина. Това също може да засили интереса на големите компании в бранша към българските запаси. "Заинтересовани сме от бързото разкриване на пластовете и разработката най-вече заради работните места", твърди кметът Милчо Лалов.  Според него от 400 до 1000 души ще бъдат ангажирани в бъдещата гипсова мина. За останалото без поминък местно население това е рядък шанс за препитание и живот в Брегово. "Дори и тръгналите да търсят спасение другаде ще се върнат", смята кметът.
 Първолета ЦВЕТКОВА 

Изпрати на приятел