Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 29 Ноември 2005

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Шалкам: не говорим за “кървави пари”

Проблемът с децата и с българките е хуманитарен, твърди дипломат № 1



Ивайло Калфин (вдясно) и Абдел Рахман Шалкам продължиха разговора и след края на официалната им среща
Фото Георги ГОТЕВ
       Ивайло Калфин (вдясно) и Абдел Рахман Шалкам продължиха разговора и след края на официалната им среща
 Фото Георги ГОТЕВ      Георги Готев
 
 - Господин министър, каквa беше основната тема на разговора ви с министър Калфин?
 
 - Обикновено, когато се срещаме на различни места, говорим за българските сестри в Либия. Както знаете, аз не мога да се намесвам в юридическите аспекти на въпроса, но това е хуманитарен въпрос. Първо, за тези деца, които са вече мъртви, на второ място - за онези, които страдат, а също и за българките, които са в затвора. ЛИБИЯ НЯМА НИЩО СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ. Стотици български лекари работят в Либия. Както казах на вашия министър, личната ми лекарка е българка. Ние искаме българските фирми да се върнат в Либия, да работят в Либия. Нашето приятелство е дългогодишно. Трябва да намерим решение за семействата на децата, които вече са починали, ако те се съгласят. В ислямското законодателство ние имаме така наречената ДИА, тоест кръвнина, с която да се помогне на тези, които страдат. За болните деца трябва да осигурим лекарства и добри болници. В този случай смъртните присъди ще отпаднат автоматично. Автоматично!
 С вашето правителство имаме споразумение за размяна на затворници. Оптимист съм, оптимист съм.
 
 - Настоявате ли за компенсации?
 
 - Не компенсации, моля, моля!
 
 - "Кървави пари"?
 
 - Не точно "кървави пари"! Досега Либия е похарчила над 60 милиона долара за тези пациенти. Изпратихме ги всички заедно със семействата им в Италия. В Либия похарчихме над 40 млн. либийски динара. На всички дадохме апартаменти, коли, по 30 хиляди либийски динара, за да им помогнем.
 Това не е компенсация, не e форма на отговорност на българското правителство. Това е хуманитарен жест! Точно така! Казах на министъра ви, нека да разглеждаме въпроса като хуманитарен проблем. Относно тези, които са починали, и относно тези, които са в затвора. За нас това е едни и същ въпрос - хуманитарен въпрос. Има починали деца, други страдат, а сестрите са в затвора. За мен това е един и същ въпрос! Но трябва да уважим решението на съда. Навсякъде по света, когато имаш проблем, се обръщаш към съда - няма значение дали е в Индия, Китай, България - навсякъде!
 
 - Днес изглеждате оптимист?! Какъв ще бъде изходът от делото?
 
 - Говорих с колегата ми. Изглежда, Европейската комисия е готова да помогне. Британците, американците - също. Преди всички говореха за сестрите. Никой не говореше за децата. Сега, изглежда, всички си дават сметка за значението на проблема с децата. Госпожа Бенита Фереро-Валднер - комисарката по външни отношения, дойде в Либия, посети децата. Направиха ми впечатления изявленията на вашия президент, той ни помага. Защото говори за децата, за помощта, която трябва да осигурим за тях. Това е много конструктивно!
 
 - А какво става с Меграхи?
 
 - Това е отделен въпрос. В Либия има съд. Той ще реши. Не се намесваме, няма връзка с Меграхи. Законът и съдът - това е. Става дума за хуманитарен въпрос. Семействата на жертвите са организирани в комитет, можете да говорите с тях. И ако вашите хора искат да дойдат в Либия, могат да го направят по всяко време! В интервюто са използвани въпросите и на други медии 

Изпрати на приятел