Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 29 Ноември 2005

Реклама
A
A
A
размер на текста

Църквата ни още е далеч от хората



Отец
Спас Михайлов

Фотоархив "Стандарт"
       Отец  Спас Михайлов 
 Фотоархив "Стандарт"       Отец Спас Михайлов
 предстоятел на столичния храм
 "Св. Никола Нови"

  

- Отец Михайлов, съгласен ли сте с критиките, че църквата е  занемарила социалната си функция?

 

- Да помагаме на страдащите ни е вменено в дълг от самия  Господ. Но не бива да се подценява това, което правим като социално възпитание.  Църквата не съществува, за да даде някому обувки. А да му даде духовни обувки,  за да тръгне с тях по пътя на истината.

 

- Вашите събратя често се оплакват от лошото материално  положение на духовенството...

 

- В това е и абсурдът! Как да помагаш на бедните и страдащите,  когато ти сам едва свързваш двата края, особено в провинцията! А истина е, че  БПЦ е богата - може би най-големият собственик в страната. Сега, когато с  разкола вече е приключено и имотите са върнати, надявам се, че нещата ще  потръгнат и в социалната сфера. Но кога ще се стигне до равнището, на което сме  помагали на обществото преди 1944 г., е трудно да се каже. Тогава наистина е  имало и болници, и сиропиталища, и различни хуманитарни акции. Почти всички  владици в миналото са били и председатели на местните поделения на Червения  кръст.

 

- Липсата на пари обаче не е оправдание да не се заема позиция  по важни обществени въпроси.

 

- За съжаление все още като че ли предпочитаме да стоим в сянка  и да не изказваме мнение по важните въпроси на обществото. Църквата няма право  повече да мълчи по нравствени проблеми. Къде сме наистина ние по въпроса за  донорството, за клонирането, за абортите, за наркоманията, за престъпността, за  международния тероризъм? Защото е казано: "Думата ви да бъде: Да, да; не, не"  (Мат. 5:37).

 

- Подготвени ли са днешните духовници да изпълняват своята  социална мисия?

 

- Време е духовенството да се профилира според спецификите на  паството си. В Сръбската, Руската и Румънската църква това вече се прави още в  духовните академии. Не може по един и същи начин да служиш в затвор, в болница  или в казарма. Едно е да утешаваш човек, загубил крак или ръка вследствие на  ампутация, и друго - майка, загубила детето си при раждане.

 

- Разполага ли БПЦ с такъв потенциал?

 

- За всеобща радост напливът към богословските факултети не  намалява, а се увеличава. Вече можем да правим подбор. За да изпълнява наистина  социалната си дейност, добре е свещеникът да има и някакво друго образование  освен богословието. Защо например да не бъде и лекар или поне фелдшер? И да може  да помага на паството си и със здравни съвети? Или с правни, ако е и юрист? Или  пък икономист, който да ти помогне да си попълниш данъчната декларация? Само  така Църквата ще се върне при хората, и хората - в Църквата.

 

Страницата подготви
 Константин СЪБЧЕВ

 

Изпрати на приятел