Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 29 Ноември 2005

Реклама
A
A
A
размер на текста

Дико Фучеджиев ще описва небесните реки

Писателят театрал издъхна на 77


            Дико Фучеджиев, един от най-изфинените познавачи и тълкуватели на българската душа, почина вчера сутринта. Авторът на "Реката", един от най-талантливите романи на нашия XX век, си отиде на 77 заради усложнения след инсулт. Само преди няколко дни той все пак успя да се види за последен път с дъщеря си Милена, която от години работи и живее в Лос Анджелис. Другото момиче в живота му беше внучката Радина. "Скърбя за загубата на човека и приятеля, който владееше магията и силата на проникновения, философски разговор за истината. Дико беше уникален творец, който рисуваше духа на съвремието ни със светла печал и мъдро разбиране на несъвършенството на човешката природа. Не мога да си представя съвременната българска проза без изящния стилист и тънкия психолог, ненадминатия майстор на фабулата и изкусен разказвач", написа Стефан Данаилов в съболезнователно писмо. Двамата са близки от годините, в които писателят беше шеф на Народния театър, а министърът на културата блестеше с първите си роли на академичната сцена.  Дико Фучеджиев напоследък не криеше, че се чувства самотен. Неотдавна в НДК бе представен романът му "Непредвидени мигове", съвместно издание на "Захарий Стоянов" и "Св. Климент Охридски". Колкото и да е странно, на премиерата в Малко Търново почитателите на изящната словесност и на Фучеджиев се оказаха много повече от столичните. "Странен, особен, несебичен, несуетен автор, въплъщение на отрицанието на съвременната литературна суета", казва Иван Гранитски за него и твърди, че романите му "Зелената трева на пустинята", "Реката" и "Небето на Велека" са част от националното литературно богатство. За родения в бургаското село Граматиково, на няколко километра от турската граница, Велека е най-хубавата река на света, а Странджа е най-прекрасната планина на планетата. Те са неговите опорни точки в алиенирания свят. Фучеджиев е сътворил повече от 20 книги ("Зелената трева на пустинята", "Жаждата, която ни изгаря", "Студено отдалечаване", "Животът, тази кратка илюзия", "Лъжовен свят") и сценариите на два филма. Работил е като журналист във вестник "Вечерни новини", редактор в издателството "Народна младеж" и в сценарната комисия на Българската кинематография. В продължение на 14 години е в Съюза на писателите, а от 1973 до 1976 г. е в българското посолство в Париж. В продължение на 16 години е главен художествен ръководител и директор на Народен театър "Иван Вазов". 

Изпрати на приятел