Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 29 Ноември 2005

Реклама
A
A
A
размер на текста

Топлината между хората е на изчезване

Битът ни превръща в роботи, казва Йълдъз Ибрахимова


         Първата дама на българския и турския джаз Йълдъз Ибрахимова неотдавна беше за няколко дни в София. Сред ангажиментите на звездата беше не само участие в концерта за народните будители, но и разговори около проект за юбилейно шоу в началото на следващата година.        
         

- Йълдъз, какво знаят хората в Турция за България?

 

- Отношението към нас е приятелско. Хората възприемат България  като съседка, с която в момента Турция има най-добри взаимоотношения. Смята се,  че влизането на страната ни в Европейската общност ще улесни Турция и ще  допринесе и за нейното приобщаване към съюза. Там, както е известно, има ярко  откроен елит. Това са хора, които ни познават по-отблизо. Сред тях е  разпространено мнението, че имаме чудесни певци, художници и хора на изкуството.  В Анкара се харесват няколко имена. Там продава много добре творбите си Христо  Йотов. През пролетта той направи 16-а самостоятелна изложба в Турция. Вежди  Рашидов отдавна е известен.

 

- Защо въпреки натоварената си програма се съгласихте да пеете  в София за Деня на народните будители?

 

- Покани ме президентът. Трябваше да отговоря на жеста, който  Георги Първанов винаги е правил за мен. Въпреки изключително тежкия си график, в  който всяка минута му е важна, той е идвал на мои концерти в София и в ЮАР.

 

- Имаме ли нужда тук и сега от народни будители?

 

- Да. Образованието и културата са особено важни за страната  ни. Защото комерсиалното залива не само България, а почти целия цивилизован свят  и прави хората консуматори. Да откриеш ценното у себе си и да го доизградиш -  върху това работя в музиката и съм особено чувствителна към тази тема.

 

- Какво не ви харесва в днешна България?

 

- Всекидневието, което прави човека безчувствен робот.  Добрината почти не се забелязва. Отношенията между хората стават по-груби.  Любовта като че ли все по-малко има място в съвременния живот, броят я за нещо  остаряло. А чувството е основният двигател за съзиданието. Имаме нужда от повече  духовност, от по-голяма обич помежду си.

 

- Вие сте съпруга на политик. Защо у нас все говорим за морал и  честност на управниците, а невинаги избираме хора с подобни качества?

 

- Почти всяка седмица летя със самолет между Анкара и другите  градове, в чиито консерватории преподавам. Понякога, когато имам време, чета и  български вестници по интернет. Но

 

не познавам политиците тук

 

Струва ми се, че хората като че ли не мислят с главата си,  когато гласуват. Те се поддават на създаден образ около съответния човек. Не  анализират последствията дори когато не гласуват. Ако не си използвал правото  си, как ще имаш претенция да критикуваш след това? В Турция има по-голяма  динамика, там корумпирани политици по-трудно виреят. Съпругът ми Али Динчер в  момента е заместник-председател на парламента и депутат от  Народно-републиканската партия на Ататюрк. Участвах активно в последната му  кампания. За месец бях зарязала всякакви мои изяви. С мен работеше цял екип -  обикаляхме от град на град по къщите на хората. Видях колко е трудно да ги  убедиш в това, в което вярваш, и да ти гласуват доверие. След изборите казаха,  че моето участие е допринесло 25 процента за спечелването на кампанията.

 

- С "Вирджиния рекърдс" подготвяте юбилеен албум "З0 години на  сцената". Какво ще има в него?

 

- Ретроспекцията обхваща периода от 1975 до 2005 г. с избрани  парчета от мои албуми, излизали в България, Турция, САЩ, Германия, Франция и  други страни. За съжаление имах много хубави концерти, които не са записани.  Знаете, че не е имало случай досега да изпея песен по един и същ начин. Джазът е  импровизация, усещане на мига. Ще има и юбилеен концерт, вероятно в края на  февруари, началото на март.

 

- Как си обяснявате обичта на публиката към вас? Тя е еднакво  емоционална още от времето, в което бяхте Сузана Ерова.

 

- Джазът

 

никога не робува на условности

 

най-малко в музиката има място за политика. Сега, при  последното ми идване в София, отново усетих сърдечност и позитивност, които  страхотно ме зареждат. Майка ми присъства на концерта в НДК и беше особено  щастлива. В залата доминираха младите хора, това ме зарадва изключително много.  Те не се удържаха и се хвърлиха да танцуват хора с духовия оркестър. Значи имат  нужда, а и входът беше безплатен. Трябва да се помисли как новите поколения да  имат по-свободен достъп до подобни радостни събития.

 

- Продължавате ли да се занимавате с благотворителност в  Турция?

 

- Имам концерт за деца, болни от левкемия. Пея и за слепи,  почти всяка година тяхната организация ме кани. Безплатно ни предоставиха една  от най-хубавите зали в Анкара, в частна консерватория, в която главен диригент е  Емил Табаков. Убедих се, че този род концерти наистина са от полза. Преди две  години след подобна акция за възпитаници на трудововъзпитателни училища  приходите подпомогнаха 9 деца да влязат в университет и да получат стипендия.  Дадохме им шанс за нормален живот в обществото. Посветила съм нещо мъничко от  себе си,

 

за да ги спасим и да ги спечелим

 

за всички нас.

 

- Как изглежда домът ви в Анкара?

 

- Обширен апартамент с огромен парк отвън, с много добри  условия за детски игри. Тъй като сме на най-високото място на Анкара, почти  извън града, имаме чист въздух, чудесен изглед към борова гора и птичи поглед.  Всяка вечер виждаме залеза. Приключва строежът на къщата ни, където скоро ще се  преместим.

 

- Дъщеричката ви Суна има име на птичка. Учи ли се да пее като  вас?

 

- Тя е вече в трети клас, продължаваме с уроците по пиано при  частен учител. Суна има определен интерес към музика, но искам да я насоча, без  да й налагам натиск от родителска амбиция. С часове слуша класика. Сред любимите  й произведения са "Годишните времена" на Вивалди, а частта за пролетта я върти  по 20 пъти на ден. Тя иска постоянно да бъдем заедно. Водим я на концерти,  започна да се интересува от изкуство и да го обича. Държа на семейството. За  жена с професия като моята е много трудно да координирам домашните задължения с  професионалните. Имам късмет, че майка ми живее при нас и ни помага. Случих и с  мъж, който ме разбира и подкрепя напълно. Случвало се е да се засичаме на  летищата по света - той пътува за някъде, аз пристигам. Но гледаме така да  нагласим нещата, че да сме повече време заедно.

 

Людмила Първанова

 

Изпрати на приятел