Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 17 Януари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Управляващата коалиция е като мексиканска тройка

Всеки продължава да дебне другия въпреки договорките за главен прокурор и президент


    Доц. Татяна БУРУДЖИЕВА
 
 Последните решения на щабовете на управляващите партии за обща кандидатура за главен прокурор и най-вече обединяването им около Георги Първанов за президентския вот предизвиква преди всичко един въпрос. Доколко управляващите елити са способни да убедят своите избиратели да гласуват за обща коалиционна кандидатура. В случая с избора на обвинител №1 нещата са по-прости. Тук постигнатият консенсус относно кандидатурата на Борис Велчев е израз на използване на делегирани от избирателите права на управляващите. По-точно на техните представители в парламента. Освен това съдебната система е независима институция. Магистратите въпреки политическите си симпатии нямат пряк ангажимент към партиите. Главният прокурор ще бъде избран не само и не толкова вследствие на предпочитанията на управляващото мнозинство, а на  своите качества и авторитет вътре в гилдията Съвсем друга е ситуацията, която поражда сега решението на трите управляващи партии да се обединят около кандидатурата на Първанов. Практиката в България не е особено насърчителна в това отношение. Такава подкрепа се получава, когато дадената личност е в общ политически коловоз, както бе например с Петър Стоянов като кандидат на обединената десница през 1996 г.
 Обединяването на партиите в коалиции у нас става в парламента според получените от тях изборни резултати и в името на упражняването на изпълнителната власт.
 Но да се накарат избирателите да гласуват коалиционно предварително, вече е нещо доста по-трудно. Първо, защото партиите търсят и изразяват своите различия, цели и задачи именно по време на избори. В крайна сметка това е и значението на самата дума партия - част от нещо, което хората правят чрез предпочитанията си към съответните политици. Така че избирателите на която и да е коалиция рядко имат еднакъв интерес, за да гласуват за едно и също нещо. А още по-рядко - еднакви предпочитания към едно и също лице. Още повече че сегашната управляваща коалиция обхваща и леви, и десни избиратели Разбира се, рейтингът на
Георги Първанов е много висок
 Може смело да се твърди, че и рейтингът на самата президентска институция в България определено върви във възходяща линия - и като личности, и като функциониране.
 Само че на изборите наесен Първанов няма да бъде новото лице, което беше преди 5 години. Днес той е част от лицето на властта, чийто рейтинг обаче не е особено висок. И това е неговият негатив спрямо всички останали кандидати. Нека не забравяме, че според социологическите проучвания в момента правителството се радва на одобрение от едва 24%. Това недоволство без съмнение ще рефлектира, макар и частично, и върху гласуването за президент.
 Оттук следва и вторият важен извод - че избирателите на отделните партии в коалицията не приемат принципно самата коалиция. Това е факт, който трябва да се анализира много внимателно от партийните щабове. Като прибавим и факта, че на места управляващите партии изпаднаха в доста остри схватки на частичните избори за кметове. Те са един тест за редовния местен вот, който ще се състои през октомври 2007 г. И който всъщност е много по-важен за всички партии и най-вече за тези от управляващата коалиция, от президентските избори. Трите управляващи партии искат да стабилизират и по възможност да засилят своето присъствие в местната власт. Което ще бъде пък аргумент за повече претенции и на централно равнище. Желанието на местните структури да действат самостоятелно е една естествена реакция против обезличаването на управляващите в национален мащаб. В този смисъл трудно можем да си представим, че противоречията между партийните елити и местните структури могат да бъдат преодолени. Решенията продължават  да се вземат от партийната върхушка както бе и в случая с обявяването на Първанов за общ кандидат. Вместо да разяснят предварително на привържениците си, за което имаше достатъчно време, че това е най-удачният и за партиите, и за България вариант.
 Решението на най-високо равнище поражда подозрението, че зад това единодушие има нещо друго. Винаги сред редовите членове на БСП например ще витаят съмненията, че съгласието на НДСВ и ДПС да подкрепят Първанов е дадено срещу определени отстъпки. При жълтите вероятно става въпрос за икономическата сфера, при ДПС - за вицепрезидент.
 Всичко това обаче далеч не означава, че отношенията между елитите на трите управляващи партии са идеални. Те приличат на прословутата мексиканска тройка от уестърните, където всеки от тримата държи под око другите двама. И му лази по нервите. БСП е притисната от собствения си електорат заради дясната политика, която е принудено да води правителството. От своя страна НДСВ е притиснатo по линия на съмнителните приватизационни сделки и реституцията на царските имоти. А сега и БСП, и НДСВ пък притискат ДПС по въпроса с двойното гражданство. За да не се изгуби равновесието в триъгълника.
 Това равновесие ще продължи до 1 януари 2007 г. Когато, според все по-честите индикации и сигнали, най-вероятно все пак ще станем членове на Евросъюза. От тази гледна точка президентските избори тази есен ще бъдат повече или по малко една последна демонстрация на национално единство в името на европейската идея от страна на трите властващи партии. Сблъсъкът между управляващата тройка обаче е неизбежен през следващия октомври по време на общите местни избори. 

Изпрати на приятел