Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 17 Януари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бербатов в расо изповядва Благоевград

Свещеникът отказал покана да оглави храм в Австралия



Отец Стоян със семейството си
Фото Румен Жерев
         Той не вкарва голове, ликът му не се появява по телевизия, вестници и списания. Но също е тренирал футбол и фамилията му е Бербатов. Общото между отец Стоян и звездата на Байер Леверкузен Димитър Бербатов не е само че са братовчеди. И двамата имат дарбата да правят хората щастливи, както и да печелят бързо тяхното доверие. Инат хора са и не се огъват пред трудностите.        
       Отец Стоян със семейството си
 Фото Румен Жерев      В дните след Богоявление жителите на благоевградския квартал "Еленово" и съседното едноименно село не заключват домовете си. Те знаят, че свещеник Стоян Бербатов няма да ги забрави и ще мине да ги поръси със светена вода за здраве и благоденствие. Вече пета година той служи в църквата "Свети Архангел Михаил". "Много хора ми звънят и ме молят да не ги пропусна в обиколката си. Тази година дори се наложи мой колега да ми помага, за да стигнем до всяко християнско семейство", разказва 36-годишният отец Стоян. Наше призвание е да тропаме с блага дума по вратите на хорските души, а най-голямата награда е, когато те се отварят чисто и искрено за вярата, за доброто, допълва той.  Стоян Бербатов не е възпитаван в строг религиозен дух. Вярата в Бог усещал със сърцето си, но почти нищо не знаел за християнското учение. С нищо не се отличавал от своите връстници и техните интереси. "А слабостта към спорта бе характерна черта на целия ни род, който е от петричкото село Марикостиново. Втори братовчеди сме с бащата на футболиста Митко Бербатов Иван", споделя свещеникът. Той обаче първо се насочил към плуването. Цели три години тренирал в басейните в Сандански. Не минал и без футбола. Но едва година тичал след топката в Благоевград и се отказал. Явно му било писано да се превърне в най-добрия футболист сред свещениците. През 1985-1986 година Стоян е ученик в политехническата гимназия в областния център (б.а. - бивша солунска, днес - Национална хуманитарна гимназия). Колебае се дали да кандидатства с литература или математика, тъй като без проблем се справя и с двете. Тогава съдбата се намесва. Приятел на баща му е отец Петър. Свещеникът дава на юношата една книжка - "Нашата вяра", която всъщност е преразказ на Библията. "В разговорите с отеца се запалих по богословието. Убедих се, че това е начин човек да е по-близо до Бога. Желанието ми да уча богословие надделя лесно над останалите ми мераци", спомня си 36-годишният мъж. След казармата учи две години в Семинарията. През 1989 година постъпва в Черепиш, а след демократичните промени се прехвърля в София. В столицата се запознава с бъдещата си съпруга Екатерина. "Завърших двегодишния курс, който се явява като средно образование по богословие. Но не спрях дотам. Исках да следвам висше по богословие. Не липсваха спорове с Екатерина, но истината се ражда в тях, нали", казва отец Стоян. 1991 година е важна в живота на двамата. Тогава те сключват брак, а броени дни по-късно заминават за Скопие, за да учат в богословския факултет. "Много съм доволен от престоя си там. Преподаваха ни по нови начини и методи, нямаше ги католическите и протестантските примеси от предишните години. С всеки изминал ден усещах приток на вяра", изповядва свещеникът. След 5 години в Скопие семейството се връща в Благоевград. През 1997 година Стоян е ръкоположен за свещеник в църквата "Свети Архангел Михаил" в село Еленово. Но отива да служи в параклиса "Успение Богородично" извън града, до парк "Бачиново". Това е тежкият жребий, който му се пада, задето е към Синода на патриарх Максим, а не към разколниците на владиката Пимен. Птичките и кучетата са повече от миряните в параклиса, но Бербатов не се оплаква. Стиска зъби и година и половина изпълнява стриктно своите задължения. Бил на практика без енория, без миряни, чувствал се като мисионер. Точно в този период го поканили срещу солидна финансова оферта да замине за далечна Австралия и да служи в някаква разколническа църква. Отказал категорично. "Слава Богу, църквата вече е единна. Който е сгрешил, трябва да се покае. Добре е човек сам да си прости за грешките. Всеки е грешен", съветва свещеникът. От 1999 до 2001 година е в църквата "Свети пророк Илия" в благоевградското село Рилци, а от октомври е в храма в Еленово. Светата обител там обаче не е изографисана изцяло с изключение на иконостаса и частични стенописи. Свещеникът няма отдих, докато не осигурява едни от най-добрите иконописци в страната да изпишат и последното кътче от църквата. Вече е изготвил проект за строеж на административна сграда до храма. В нея ще са помещенията за гости и за кръщенета, както и неделното училище. "Ще са ни необходими около 50 000 лева. Ще успеем, защото силно го желаем. Иска ми се да изградим подпорна стена и стълби до храма, който е труднодостъпен. Но за вярващия човек това не е препятствие", смята отец Стоян. Той е често в ролята на строител, търси майстори само за поставянето на фаянс и шпакловането. Работи по ремонта на храма, на дома си в жк "Еленово" и на къщата в село Марикостиново.  "Храмът не е месторабота, а Божие творение", убеден е свещеникът. Смята, че да си православен, не е даденост, а призвание, което трябва да заслужиш с деянията си. Всеки има право на избор, а задачата на Божите служители е да посочат на хората правилния избор. "Длъжни сме да проповядваме, да приобщаваме миряните всеки ден към православието, което е спасителната вяра", твърди отец Стоян Бербатов.
 Владимир Симеонов 

Изпрати на приятел