Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 17 Януари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Направих кавал и 10 песни в затвора

Ще искам по десет евро за всеки ден зад решетките, казва Николай Баровски


         Часове след завръщането си в България 29-годишният музикант Николай Баровски гостува в редакцията на "Стандарт". Младият мъж, който изкара повече от 15 месеца зад решетките в Гърция, не е загубил вяра в доброто.  Николай бе арестуван от гръцките граничари заради 20 000 фалшиви евро в чужд багаж, който той се съгласил да пренесе. Твърди, че е зареден с енергия и ще продължи да работи като архитект и музикант.  Чрез "Стандарт" Николай благодари на адвокатите си в Гърция - Мария Димова и Ставринос Кириякос, българския им колега Владимир Калудин и консула ни в Солун Александър Михов. Както и на всички, които го подкрепиха.        
         

- Николай, как се чувстваш отново в България?

 

- Никога няма да забравя как граничният полицай ми каза: "Добре  дошъл на българска територия." Това беше най-хубавото. Разчувствах се много и  когато ми казаха, че ме освобождават от ареста. Бях задрямал. Полицаят ме събуди  да се приготвям, защото всеки момент ще ме пуснат. Казах си: "Това беше, край на  кошмара." Четирите дни след процеса, в които чаках да оформят документите ми и  да напусна Гърция, ми се видяха като четири месеца. След като минах границата,  ме посрещнаха сестра ми и приятелите. Много близки дойдоха и вкъщи да ме  видят.

 

- Какво те крепеше през месеците, когато бе в затвора?

 

- Вярата, че истината ще възтържествува. Вярата, че гръцкото  правосъдие ще си свърши работата.

 

Вярата
в приятелите и тяхната помощ

 

Вярата в доброто. Не съм паднал духом в никакъв случай. Това е  най-пагубното, което може да се случи на един човек в затвора.

 

- Още ли вярваш в доброто, в приятелите?

 

- Разбира се, но с едно наум след тази история. Човек винаги се  учи от грешките си. По-скоро вече ще подбирам на кого да имам доверие и няма  сляпо да вярвам на всички. Но няма да се превърна в човек, който не вярва на  никого. Научих се да разпознавам хората. Човек трябва да бъде много  по-внимателен и много по-борбен. Това са поуките за мен.

 

- Очакваше ли такъв благоприятен развой?

 

- Надявах се, че ще докажа невинността си. Но сега даже се  върнах без никаква забрана за пътуване в Гърция или в чужбина. Нормалната  процедура е да ми сложат черен печат. Дори българските граничари казаха, че това  е прецедент.

 

- Веднага след задържането ти на границата ли те отведоха в  затвора?

 

- Първо дадох показания пред полицаите, но нямаше преводач. Не  можах да се обадя и в консулството. Всичко ми дойде като гръм от ясно небе.  Нямах представа как се действа в такива случаи. Поне успях да се преборя да не  напишат някакви глупости в показанията ми. Следващия ден ме откараха в Серес за  разпит. Не ми разрешиха да се свържа с адвокат, назначиха ми служебен. След това  ме откараха в затвора и така изкарах 15 месеца и половина.

 

- Какви бяха условията в ареста?

 

- Полицейските арести са доста мизерни. Голям проблем се оказа  езикът. Аз гръцки не разбирах, а полицаите не говореха английски. Година  по-късно, когато пак ходих в Серес за разпит, вече се разбирах с тях и  отношението им беше различно.

 

- С какви хора се оказа заедно в ареста?

 

- Имаше цигани, гърци, албанци, руснаци. В Серес бях  единственият българин, но в солунския затвор имаше още. Сложиха ме в стая с  двама българи, имаше още десетина на етажа. След това ни разместваха и накрая се  събрахме всички 6-7 нашенци в една стая.

 

- Какво представлява затворът "Диавата" в Солун?

 

- Условията бяха добри, приличаше на пансион.

 

Даже му викат хотел "Диавата"

 

Единственият проблем бе, че е претоварен. В една килийка от 14  кв. м бяхме натъпкани 10 души. Иначе има баня, тоалетна, хладилник, телевизор,  маса, столове. През деня можехме да се обаждаме по телефона колкото си искаме.  Ограничение имаше само в броя на фонокартите, които купуваме.

 

Целта е да е поносимо и за дълъг престой, защото системата им е  такава, че когато някой е обвинен в нещо, дори и да е невинен, го държат в  затвора, докато дойде време за делото. А това става след около година.  Надзирателите също са разбрани. След 6-7 месеца там ме запомниха по име,  понаучих достатъчно гръцки, за да може да се разберем. Нямах никакви  проблеми.

 

- Как ти минаваше времето?

 

- Писах текстове за песни, рисувах, даже и за други хора. След  шестия месец бях пуснал молба за работа и почнах в кухнята. Работата не се  плаща, но се смята за допълнителен престой. Така все едно съм лежал 9 месеца  повече. В кухнята бяхме близо 30 души, а подготвяхме храната за 600.

 

- Преди влизал ли си в кухнята?

 

- Малко съм готвил вкъщи. В началото доста несръчно държах  ножовете, но за 3 месеца свикнах. В края станах даже професионалист. Откакто  почнах да работя, времето ми минаваше по-бързо. В края дори не ми стигаше,  защото половината ден съм на работа, а другата ми минаваше в чакане на опашка за  телефон обикновено час и половина. Като добавя и битовата работа - пране и т.н.,  не оставаше време за творческа работа. Но успях да напиша повече от 10 текста за  песни.

 

- Кое ти липсваше най-много?

 

- Близките и приятелите ми. След тях най-много възможността да  работя, музиката и възможността да свиря. Даже сам си направих кавал в затвора.  От бамбукови клечки за шишове. Но свирех рядко, защото трябваше да се  съобразявам с други хора. Кавалът го донесох и тази вечер (снощи - бел.ред.) ще  свиря с него на концерта на "Балканджи" в клуб "Фанс", а в сряда ще има концерт  и в "Маската". Понякога рисувах.

 

- Какво?

 

- Най-често рисувах върху цигарените кутии на останалите, които  ги облепваха с бамбукови клечки и ги правеха на табакери. Върху тях рисувах  дракони, орлови глави, знамена, огънчета. Каквото искаха.

 

- Има ли много таланти зад решетките?

 

- В Гърция има затворнически конкурси за най-добри произведения  на изкуството от клечки. Когато човек се занимава с това, по-лесно му минават  месеците. Това си е творчество.

 

- Участва ли в такъв конкурс?

 

- Не, но направих доста работи вътре, които ги подарих на  приятели. Някои са специално за приятелката ми, те са направо архитектурни  фантазии. Едно такова нещо никога не може да бъде направено навън.

 

- Какви са плановете ти оттук нататък?

 

- Старият ми живот, но на по-бързи обороти с нови цели и идеи.  Все още не съм ги дооформил, защото се нуждая от малко време, за да преосмисля  всичко, научено в затвора. Защото това е изпитание, от което човек научава много  неща, много различни от тези в ежедневието.

 

- Какво те изненада най-много в затвора?

 

- Психиката и начинът на разсъждение на тези, които наричаме  престъпници. Когато живееш повече от година с тях, ги опознаваш и започваш да се  замисляш. Изцяло ми се промени представата

 

кой е престъпник
и кой не

 

Не говоря за убийците. Зад решетките имаше хора, които не са  родени бандити. Те се захващат с някаква далавера, за да оцелеят или заради  желанието за бърза печалба.

 

- Как реагираха тези хора на твоята история?

 

- В началото не ми вярваха. Но като поживях месец-два с тях и  ме разбраха що за човек съм, всички бяха убедени в невинността ми.

 

Когато си тръгвах, се радваха заедно с мен.

 

- Обмисляш ли вариант да съдиш Гърция в Европейския съд в  Страсбург за това, че изкара толкова време невинен зад решетките?

 

- Все още не съм го обсъдил с адвокатите, но обмислям такъв  вариант. В момента съм пуснал молба за обезщетение. По гръцките закони това е  между 4 и 10 евро на ден за престоя ми в затвора.

 

Илиана Динекова

 

Изпрати на приятел