Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 17 Януари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Eвропа иска да избяга от хватката на “Газпром”


    Навръх мразовитата Нова година много европейски страни внезапно осъзнаха, че се намират в здравата газова прегръдка на руската мечка.
 Газовата война между руския монополист "Газпром" и Украйна във връзка с исканото увеличение на цената от $50 на $230 за 1000 куб. м спря руските доставки през Украйна и в много европейски страни това доведе до намаляването на подаваните количество от 20 до 50%. Войната бе кратка, но тя показа доколко зависима е Европа от "Газпром", който почти единодушно се смята за главното оръжие на Кремъл в новата му геополитическа концепция да се прави  "политика чрез енергетика" "Тези дни ни стана кристално ясно, че един наистина икономически въпрос, какъвто всъщност е купуването и доставянето на газ, е дълбоко политически - заяви канцлерът на Германия Ангела Меркел пред сп. "Шпигел". - Ние не можем да си позволим да ставаме зависими."
 Врътването на кранчето повдигна и въпроса доколко Русия може да бъде надежден енергиен доставчик. Една четвърт от потребявана газ в страните от ЕС идва от "Газпром" и 80% от нея минава през украински газопроводи. Някои страни като България, Румъния, Гърция, Австрия, Финландия са изцяло зависими от вноса на руското синьо гориво. "Газпром" наля допълнително масло в огъня, като обяви, че ще сложи западноевропейски цени от $250 за 1000 куб. м и на България, Турция, Румъния, Молдова, което предизвика острата им реакция, тъй като те имат дългосрочни договори на по-ниски цени.
 Много политици и икономически експерти в Европа биха камбана, че трябва да се търсят алтернативни източници на енергия, нови вносители, нови трасета, дори да се използват данъчните механизми, за да се намали потреблението на газ.
 "Колкото повече енергия използваме, толкова по-зависими ще ставаме", обяви еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс. "Досега сме живели в рая на глупаците", коментира саркастично бившият шведски премиер Карл Билд.
 Руско-украинският газов спор даде нов предупредителен сигнал за състоянието на европейската енергийна сигурност, след като цените на петрола миналата година скочиха над $70 за барел. Фактически  ЕС няма обща стратегия в областта на енергийната сигурност.
 Прогнозите сочат, че ако страните от ЕС не променят изцяло потребителския си манталитет до 2030 г., те ще внасят почти 70% от използваната енергия. Отгоре на всичко те ще трябват да се борят за тези ресурси на конкурентна основа с ограничен брой доставчици заедно с много бързо развиващите се и енергийно ненаситни икономики на Китай, Индия и Япония.
 Най-реалистичният временен изход в средносрочен план за Европа е да се намерят повече доставчици. Страните от ЕС стават все по-голям потребител на газ, след като почти всички се отказаха от скъпоструващите, нискоенергийни и "мръсни" въглища. През 2004 вносът на газ нарасна с 5,5%, а консумацията с 3,1%. Според експерти, за да отслаби прегръдката на "Газпром", Европа трябва да купува повече газ от Северна Африка и Близкия изток, да построи нови газопроводи и да използва  повече втечнен газ който се транспортира чрез танкери, а не по тръби.
 България засега също няма голям избор (94% от потребяваната газ се внася от "Газпром"). Тези дни започна да се спряга като изгоден за нея проектът НАБУКО за доставка на синьо гориво от Иран. Проектът има за цел снабдяване на Европа с газ от Иран, Казахстан, Сирия през Турция, България, Румъния и Унгария до Австрия. Той обаче е изключително проблематичен, тъй като ще изисква инвестиции от близо 4,5 млрд. евро. По-важно обаче е, че правителствата на Иран и Сирия се намират в лоши политически отношения с ЕС. Това важи особено за Техеран заради упорството му да развива ядрената си програма.
 Засега единственото, макар и непълно решение на проблема, изглежда преразглеждането на значението на ядрената енергетика, на която Европа бе обърнала гръб. Мнозина експерти виждат  единствения изход в увеличаване на нейния сегашен дял от 32%. Ядрената енергия се ползва с лошо име в Западна Европа, въпреки че е най-големият източник на електричество, а 13 от 25-те страни членки имат АЕЦ. Общият им брой е 148. Но антиядрените нагласи са силни заради силните партии и движения на зелените и отровния ефект от катастрофата в Чернобил през 1986 г.
 България, Румъния и Чехия имат планове да продължат да развиват ядрената енергетика.
 В Германия, която е най-големият вносител на газ в Европа, бе възобновена дискусията дали трябва да се затворят постепенно ядрените централи най-късно до 2021 г., както е планирано. Швеция вече реши да преразгледа решението си да затвори 10-те ядрени реактора през идващите десетилетия. Франция, Италия и Великобритания, Швейцария не изключват построяването на нови по-модерни АЕЦ. Финландия вече строи такъв ядрен реактор с водно налягане от трето поколение. Франция, която има 58 ядрени реактора, даващи около 80% от електричеството й, обяви, че има проект за построяването на четвърто поколение реактори заедно с Германия в северната част на страната, който ще стартира през 2007. Тези дни холандското правителство обяви, че единствената ядрена централа в Борселе, която трябваше да бъде затворена през 2013 г., ще продължи да работи до 2033 г. Италианският премиер Силвио Берлускони призова да се отворят отново четирите АЕЦ, затворени след референдум през 1987 г.
 Борис Спиридонов 

Изпрати на приятел