Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 8 Февруари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Опасни са политиците без “жълта книжка”

Десният кандидат-президент трябва да е читав и без перчем, казва д-р Николай Михайлов


         Д-р Николай Михайлов е роден на 1 февруари 1946 г. в Добрич. Той е единственият психиатър в парламента, депутат от Демократи за силна България. Освен медицина е завършил и теология, говори английски, френски и руски език. Член е на комисията по култура в НС и зам.-председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията.        
         

- Д-р Михайлов, каква е диагнозата на българската десница в  момента?

 

- Десницата реализира основните цели на прехода, тя изпълни  стратегическите си задачи - реши геополитическия въпрос на България и демонтира  тоталитарната държава. Не е зле да се помни, че България е пред портите на  Европа благодарение на тази десница и въпреки тази левица. Оттук нататък ще  решава актуалната криза.

 

- Ако трябва да направите психопрофил на бъдещия десен  кандидат-президент, как би изглеждал той?

 

- Предпочитам го с ясна дикция и по възможност без перчем. Да  няма манталитет на кротък макиавелист със социална чувствителност и история на  разнообразни идеологически метаморфози. И накрая предпочитам да не бъде  болезнено привързан към идеята за своето преизбиране. Предпочитам гражданин с  култура и нещо от невъзможното качество искреност. Предпочитам го читав.

 

- На кого от познатите ни политици не бива да прилича?

 

- Не трябва да прилича на тези, които кръжат около поста. Има  тъга от вечното възвръщане на едни и същи преупотребени и обезсмислени лица,  клакьори на пустотата, експерти по балканското лукавство. Потребни са стил,  европейска мяра, етика. Къде да ги намерим?

 

- Оптимист ли сте, че ще се стигне до обща дясна кандидатура за  президент?

 

- Имам дълг да се надявам, нямам увереност да твърдя.

 

- Как се отнасяте към идеята кандидат-депутатите да представят  документ, че не са регистрирани и не са лекувани в психиатрия?

 

- Не се отнасям добре към тази идея. Притежаването на документ  не означава отсъствие на болест и не гарантира умствено равновесие. Идеята, за  която говорите, почива на скритата милиционерска презумпция, че всички "луди"  трябва да бъдат регистрирани, защото са опасни. Комунистическата държава искаше  да знае своите "луди", доколкото са извън границите на идеологическата  нормалност и представляват риск за безредно поведение и произнасяне на забранени  истини. Това долавяха по инстинкт. "Лудите" са естествени дисиденти,  инакомислещи по болест.

 

Ще ви дам един съвет: не търсете дълбоката болест в средата на  болните, а на "нормалните". Големите поражения са нанасяни от перфектно  социализирани люде, от свръхнормални мъже и жени

 

движени
от нагон за слава и власт

 

Проблемът не е в "жълтата книжка", а в злата воля, в  патологичния нарцисизъм на свръхадаптираните. "Лудите" на върха са опасни.

 

Най-елементарното възражение срещу идеята за документирана  нормалност е свързано с обстоятелството, че регистрацията в диспансер е  доброволна и може да бъде заличена, ако е направена. Три дни преди регистрацията  в кандидатдепутатската листа всеки пациент може да заличи своята регистрация и  да се яви на избори в съвършена психиатрична форма. Депутатът Кузов е  най-вероятно безупречно документално нормален.

 

- Защо народните представители по всеки повод се пращат на  психиатър? И най-често се обиждат на хомосексуалист?

 

- През атрибутирането на лудост или сексуално отклонение  протича бърза, късосъединителна дисквалификация на врага, на човека препятствие.  Ти си "луд или еди-какво си" означава отнемане на човечност, изхвърляне на  другия от референтната норма. Гневното титулуване е вариант на магия, на  разстрел с езикови средства. Вуду техника. Това се прави в състояние на  запасняшка гордост от причастността към нормативната простотия

 

и претендираната сексуална мощ

 

Груповото практикуване на този инфантилен ритуал предоставя  нарцистични наслаждения, радост от здравата глава и фаличната сила. Балканският  човек разритва лудите, перверзията и инакомислещите в състояние на триумфираща  нормалност и първична жизнена твърдост. Простотията се натурализира, става  монументална.

 

- Как да си обясним явлението педофил в парламента?

 

- Педофилът не носи печат на челото, той е социално подреден,  приличен, един от всички. Това, което го прави различен, е дълбоко засекретената  му "нежност" към детската невинност и престъпните му умиления. Педофилът носи в  сърцето си разнежено чудовище, с което си шушука интимно под маската на  благонадеждност и даже доброта. Колкото по-дълбока е перверзията, толкова  по-надеждна е маската. Когато нашият депутат казва "не съм педофил", той вярва в  частичната истинност на тази декларация, той не е в процедура на банална лъжа, а  на по-сложна самозащита. Неговата стратегия е да изгради двойна личност, двоен  свят, свят за другите и свят за себе си. И да замете следите. За вас съм  депутат, за себе си друго, приемете тази двойственост, тя е и ваша, не сте ли  забелязали. Има явен и скрит човек, общувайте с явния, останалото е мълчание.  Вашият съд няма юрисдикция над моите тайни, нито моят над вашите. Престъпната  тайна е сакрализирана, тя има статут на сублимно частно право.

 

Искам да подскажа, че социалната пластика на такива хора е  изумителна, а

 

перверзията им е дълбоко засекретена

 

Не е чудно, че е допуснат в кандидатдепутатската листа на  "Атака", това може да се случи, както казват, и в най-добрите семейства. Това,  което трябва да провери ръководството на тази партия, обаче е дали не привлича  априорно такъв тип маргиналност и ако да - защо. Впрочем в естетиката на  политическия радикализъм разнообразните човешки отклонения имат привилегирован  достъп, това е забелязано. Маргиналното само по себе си е бунт в света на  нормалните, то е революционизиращ ресурс.

 

- Кои са тримата най-интересни субекти от ваша професионална  гледна точка в пленарна зала? Волен Сидеров сред тях ли е?

 

- Аз няма да участвам в демонизацията на Волен Сидеров. Този  порив ми се струва елементарен и което е още по-лошо - лицемерен. Истинското  бедствие не се нарича Волен Сидеров, то е в средите на свръхсоциализираните  престъпници на прехода и е проследимо в метаморфозите на тоталитарната власт.  Препоръчвам на любителите на политическата коректност да си изберат някого от  главатарите на организираната престъпност,

 

интегриран задкулисно в управлението

 

на страната, и да се упражнят върху него в този тип свята  нетърпимост. Сидеров ми се вижда по-беззащитен и в последна сметка реактивен,  това явление не идва на празно място. То е възможно и даже неизбежно на  територията на нерешените въпроси и на проточеното лицемерие на политическата  класа.

 

Колкото до пленарната зала, в нея има всичко. Има и от тези,  които наричат нормални и които, не знам защо, предизвикват носталгия по  човешката лудост.

 

- Агресията ли е най-големият проблем и в парламента, и в  обществото ни?

 

- Най-големият проблем не е агресията, а атрофията на чувството  за истина и неуважението към очевидностите.

 

Живеем
в лъжещ
и излъган свят

 

уморен от себе си, усъмнен в талантите си да живее. Истината не  задължава никого в България, тя е безсилна подробност от социалния пейзаж,  перверзната игра е всичко. Лъже се рутинно, институционализирано, кажи-речи под  натиска на дълг. Лъжата е нормална, здрава процедура, възмутеният е  подозрителен. Юмрукът бие в дунапрен, няма ефект от гнева. Милион и половина  българи напуснаха страната, разубедени вероятно в таланта на българите да живеят  живота си с критичен минимум достойнство, и връчиха съдбата на България в ръцете  на неразкаяното поколение, на тъгуващите по най-милостивото социално устройство.  Освободиха се от случайното условие на Родината и избраха свободата. Такава е  тяхната присъда.

 

Ще добавя още следното: няма нищо по-лицемерно от начина, по  който държавната власт се бори с организираната престъпност. В  правоохранителната сфера са струпани изключителни актьорски дарования. Държава  без справедливост е разбойнически стан.

 

- Кои три неща отблъскват най-силно избирателите от  политиците?

 

- Привилегированост, себичност, безсрамие.

 

Юлиана ОНЧЕВА

 

Изпрати на приятел