Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 8 Февруари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

България е джокер в Лисабонската стратегия

Колкото и да е странно, нашата страна може да изпълни нейните амбициозни цели


         Доц. Димитър Хаджиниколов
 
 Преди 6 години, в началото на новото хилядолетие, в Лисабон се събраха ръководителите на 15-те "стари" страни членки на ЕС. Почти като в приказките те начертаха една амбициозна програма за ускорено развитие. В заключителния документ, който те приеха, се казва, че Европейският съюз е изправен пред качествено нови предизвикателства, свързани с глобализацията и с един нов тип икономика - икономиката на знанията. Стратегическа цел на съюза е до 2010 г. да стане най-конкурентната и динамично развиваща се икономика в света, базираща се на знанията, способна да поддържа устойчиво икономическо развитие с повече и по-добри работни места и с по-голяма социална справедливост.        
    За да намери своето място под слънцето, Евросъюзът се нагърби да се справи едновременно с няколко херкулесови задачи:   Да се ускори икономическото развитие, така че да се преодолее изоставането в годишния темп на растеж от САЩ с около 1,5 пункта, без при това да се повлияе негативно върху околната среда, без да се изразходват повече суровини и енергия, без да се засили например "парниковият ефект".  Съюзът да остане верен на глобализацията, а това означава Европа да не издига крепостни стени пред по-евтините вносни стоки и в същото време Съюзът да защити своите заводи и работни места.  Европейските стоки да станат по-привлекателни в чужбина, но при това да не пострада социалната кохезия в Европа, с други думи, да се запазят почти същите социални разходи на държавата и на работодателите.  В Лисабонската стратегия за общ знаменател за решаване на проблемите бе избран човешкият фактор. Какво трябва конкретно да се направи?  Работи се в три направления - наука, образование, информационно общество. Европа харчи твърде малко за разработване и внедряване на научни продукти.  ЕС харчи за наука и за развойна дейност около 2% от своя брутен вътрешен продукт, докато САЩ харчат 3%, а Япония - цели 3,5%.  Поставена е цел - до 2010 г. ЕС да настигне по този показател Съединените щати.   Но проблемът не е само в парите, а и в това какво става с научните резултати. Нещата опират до желанието и до възможностите да се рискува.  Вярно е, че в Европа има почти толкова фондове за рисков капитал, колкото и в САЩ. Но в САЩ те са независими от големите компании и действат изцяло на свой собствен риск. В същото време предпазливите европейци често се презастраховат и се обвързват с големите фирми, което намалява тяхното желание за новаторство. Затова Европа си няма още Силиконова долина.  За да станат по-смели стартиращите европейски фирми, Лисабонската стратегия предвижда да се промени бизнес средата в Европейския съюз. Влизането и излизането от бизнеса трябва да става по-лесно и фалитът трябва да престане да се счита за лична трагедия на предприемача.  Ето и тенденциите при образованието. Европейският съюз харчи за образование толкова обществени пари, като част от брутния вътрешен продукт, колкото харчат и САЩ и Япония. Но ако се добавят и частните средства, които отиват за образование, САЩ изпреварват отново ЕС с около 1,5 пункт.    Къде сме ние?  Може да звучи малко неочаквано, но засега ние показваме един завиден темп на икономически растеж, което в крайна сметка е и целта на Лисабонската стратегия. По данни на Евростат за периода 2000-2005 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението на ЕС се е увеличил с около 10%, а на България за същия период с цели 45%. В Европейския съюз подобен ръст показват само три новоприети страни - Литва, Латвия и Естония.   Високите темпове на икономически растеж у нас се дължат на силния приток на капитал отвън. През 2004 г. преките чужди инвестиции в страната достигнаха 2,1 млрд. евро, което представлява около 9% от БВП.  За сравнение в Унгария, която е начело сред новите страни членки на ЕС по обем натрупани чужди инвестиции, този показател е бил равен само на 2,7%. Чуждите инвестиции идват у нас най-вече заради ниските трудови разходи. Средната месечна брутна заплата в средата на 2005 г. в България е била около 170 евро, докато в Чехия е около 670 евро, в Унгария около 600 евро, в Румъния около 280 евро. В същото време все още се запазва едно относително добро ниво на квалификация, особено на изпълнителско и средно управленско ниво. За това говори например представянето на страната ни по индикатора от Лисабонската стратегия "Равнище на образование на младежта". Този показател показва дела в проценти на младежите между 20 и 24 години, които са завършили средно образование. През 2004 г. в България резултатът по този показател е 76,0%, което е почти равно на средния резултат за ЕС и е над резултата на такива страни като Италия (72,9%), Германия (72,8%), Испания (61,1%), Португалия (49,0%).   Учудващо добре се представя България и по един друг индикатор, свързан с Лисабонската стратегия - брой на завършилите висше образование с научна и техническа специализация през съответната година на 1000 души от населението на страната на възраст 20-29 г.  Пак по данни на Евростат през 2003 г. в България този показател е 8,3%. Това е резултат почти равен на резултата на Германия (8,4) и Австрия (8,2) и е по-висок от резултата на страни като Холандия (7,3) и Унгария (4,8).   Докога обаче ще се запази това наше конкурентно предимство - евтина работна ръка при едно традиционно масово образование? В условията на усилваща се глобализация ниската цена на работната сила бързо ще престане да е сигурно условие за растеж. Нашата икономика ще трябва да се преустрои, да премине в коловоза, в който се намира европейската икономика - в този на знанието. За постигане на висока квалификация от световен мащаб не ще може да се разчита само на ученолюбието на българина и на количествените показатели. Ще трябва качество, значи ще трябват много пари. Трудно е да си представим как обратът ще настъпи при сегашния скромен дял на обществените разходи за образование - под 4% от БВП, а и при скромния размер на самия брутен вътрешен продукт.  Особено силно си личи изоставането в професионалното, в техническото образование и в научните изследвания, там, където са необходими най-големи инвестиции за материална база.  Общите разходи за наука и внедряване в България през 2004 г. са били равни на 0,51% от БВП, при средно за ЕС - около 2%. Липсата на ресурси води до непълноценно използване на научния потенциал на България, надхвърлящ 25 хил. души. Слабата развойна дейност рефлектира върху структурата на промишлеността и на експорта на страната. По данни на Евростат през 2004 г. делът на високотехнологичния експорт в общия експорт на България е съставил само 2,5% при среден показател за ЕС, равен на 18,4%. Структурата на експорта пък влияе негативно на условията на търговия, на търговския баланс и т.н.  Има и лош сценарий. Може да се окажем в "дяволски кръг" - ниски доходи - лошо образование - още по-ниски доходи - още по-лошо образование и така... до дъното. За да не стане това, са необходими смели промени, по-активно ангажиране на държавата и на бизнеса, умно използване на структурните фондове на ЕС, на всички други налични средства. Лисабонската стратегия може да се окаже печеливша за нас. Може и да остане утопия за всички.  

Изпрати на приятел