Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 8 Февруари 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Допълвахме се в лудостта

Не се събрахме и за 136 милиона английски лири, казва барабанистът на "Пинк флойд" Ник Мейсън



Фото Борис Цанков
              

- Г-н Мейсън, защо написахте тази толкова искрена и мъдра  книга?

 

- Трудно ми е да бъда конкретен. Най-лесно би било да кажа -  така исках. "Пинк флойд" имаха репутация, че постоянно са във война помежду си.  Бяхме смятани и за много сериозна група. Реших, че е важно за моите деца, а и за  децата на другите, да имат правдоподобна история за всичко онова, което наистина  се е случило. Хората обикновено се интересуват

 

как постигаме успеха

 

Не мога да кажа точно как, но се опитах да опиша някои от  елементите на триумфа и на чувствата, които го съпътстваха. Започнах да си водя  записки през 1994-а. За първи път имах свободно време. И си помислих дали да не  се захвана с отговори на въпроси, които ми задават вече 30 и повече години. "Как  измислихте името на групата? Къде е Сид Барет, основателят на "Пинк флойд",  който напусна през 1968 г. заради наркотична зависимост?"

 

- Разкрихте ли докрай "тъмната страна" на "Пинк флойд"? Има ли  нещо, което спестихте?

 

- Да, спестих. Би било много болезнено, а и не е редно да  разкривам неща, които другите членове на групата не биха искали да се  знаят.

 

- Как се отнесоха Роджър Уотърс, Ричард Райт и Дейвид Гилмор  към проекта?

 

- Определено имах подкрепата им. Както и съществена  конструктивна критика от тяхна страна.

 

Дейвид
и Роджър първи я прочетоха

 

Те разбраха, че става дума за моето мнение.

 

- Защо в началото на 80-те се стигна до "проблеми в  общуването"? Пишете, че те са довели до разрива? Вие, които създадохте  свръхинтелектуална музика, не станахте ли нейна жертва?

 

- Има разумно обяснение за различията - експлозии на егото на  всеки един от нас. Роджър се разви в самостоятелна посока, а за това му беше  нужна свобода. Групата го ограничаваше. През последните 20 години той се чувства  напълно щастлив да работи самостоятелно и да следва собствената си съдба. Не бих  повярвал, че той би се върнал някога.

 

- Композициите ви бяха уникални във всичко. Как го  постигахте?

 

- Знаехме какво искаме да постигнем. Затова нещата вървяха  лесно, макар че отнемаха много повече време. Роджър беше най-креативен,  нетърпелив и луд. Ние го допълвахме в лудостта. Чудесно се забавлявахме с  всичките си експерименти. Понякога те бяха рисковани - като пироефектите, с  които изправяхме пожарникарите на нокти.

 

- Излизахте ли на сцената не особено трезви?

 

- Музиката ни е свързана с техниката и с технологиите, затова  не можеш да я свириш в нетрезво състояние. Може би на моменти музиката звучи,  сякаш сме под въздействието на някакви вещества, но това не е така. Затова Сид отпадна от  бандата.

 

- Вярно ли е, че са ви предложили 136 млн. лири, за да се  съберете, но сте отказали?

 

- Повече ни предлагаха. Но наистина отказахме. Това стана след  "Лайв 8". За него виновникът е Боб Гелдоф. Не вярвах, че това може да се случи.  Боб се обадил на Дейвид, но той отказал. След това Роджър убеди Дейвид. А аз не  се и замислих.

 

- Какво правят останалите от бандата днес? Поддържате ли  връзка?

 

- Преди две вечери се чух с Роджър и му разказах какво ми се  случва тук. През ноември той направи в Рим премиерата на операта си Ca Ira. Сега  ще я покаже и на други места. Рик в момента плава с яхтата си. Дейвид издава нов  албум и се готви за турне със соловия си проект. В някои от представленията и  Рик ще се включи. Ще изчакам да видя какво ще се случи с турнето на Дейвид. Ще  попитам и Роджър какво смята да прави. Имаме някои пресечни планове, но нека  хората не си мислят, че планираме общо турне. Сид Барет живее с брат си в  Кеймбридж.

 

- Записвали сте в студиото "Аби Роуд" по времето, в което и  "Бийтълс" са били там. Как се отнасяха към вас?

 

- Те вече бяха суперзвезди, а ние - новите момчета.  Интересуваха се какво правим, но не проявявах

 

никаква ревност

 

Пол Макартни идваше на наши концерти в Лондон.

 

- Какви са спомените ви от Джими Хендрикс, с когото сте свирили  на общи концерти?

 

- Правихме с него турнета по за 2 месеца и все още сме приятели  с Мич Мичъл (барабаниста на Хендрикс от "Икспириънс"). Джими беше очарователен и  отворен, особено в компанията на други музиканти. Когато бяхме на турне в  Америка и нямахме оборудване, той ни уреди да вземем назаем всичко необходимо от  студио в Ню Йорк. Но хората трябва да носят отговорност за съдбата си.  Музикалният бизнес е много сходен с този на Холивуд. Постоянно ти казват колко  си велик и опасността идва, когато човек вземе, че повярва. Джими, Дженис  Джоплин, Джим Морисън станаха жертви на славата.

 

- Ралитата са вашето хоби. Продължавате ли да се състезавате и  колко коли имате?

 

- Имам колекция от 30 класически и спортни коли и поне още една  година ще се състезавам.

 

Искра Крапачева

 

Изпрати на приятел