Sponsored by Mtel

Standart News

s НЕДЕЛЯ, 16 Юли 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

60 червени рози за Паша

Голямата певица днес трябваше да празнува юбилей



Паша Христова
Архив БНТ
Носталгията и аритметиката възкресиха Паша Христова. Певицата с всепомитащия глас и най-силното драматично присъствие на сцената днес трябваше да стане на 60. А на 21 декември се навършват 35 години от деня, в който тя, любовта на живота й Николай Арабаджиев и нероденото им дете изгоряха в пламъците на Ил-18 и човешкото безумие. Катастрофата е от най-страшните и срамни страници в историята на авиацията ни.

 
Версиите са различни
 Естествено, най-коментираните от тях са тези, в които са намесени хора, интриги, хипотези, свързани с тогавашната власт. Официално дори няма следствие, което трябва да бъде забравено. При излитане от аерогара София самолетът губи височина, забива се в земята, разпада се на две и предната му част избухва. Загиват 30 човека - пасажери и няколко души от екипажа. Линейките и пожарните закъсняват.
 В самолета са музикантите от оркестър "София" и солистите на прочутата у нас и в страните от соцлагера формация - Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Годжунов. Те трябва да отпътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Предишният ден Ил-18 е излязъл от ремонт. В последния момент Мария Нейкова, която има рожден ден, сменя мястото си с това на Паша. На 21 декември 1976 г. жената, която завинаги остава в аналиите на изкуството ни с мегахита "Двама" за "Козият рог", навършва 26. След кошмара на живота й тя никога повече не празнува появата си на бял свят. Но докато беше жива, макар и трудно, понякога споменаваше за ужасите на онзи ден. И признаваше, че дълги години душата й е била разяждана от угризения.
 Ако не беше катастрофата, Борис Годжунов вероятно щеше да е световна звезда. След нея обаче той изживява психологически срив и отчуждение от гилдията, а по-късно идват и проблемите със сърцето. Дълго време след онзи фатален момент
 
оцелелите не общуват помежду си

 И без да имат никаква вина, не могат да си простят смъртта на Паша.
 Защото тя е истински феномен в популярната ни музика, наричана тогава по съветски образец естрада. Момичето се появява първо в ансамбъла на Строителни войски, а след това го канят в оркестър "София". По това време се случва елегантна смяна в генерацията. След Маргрет Николова, Ирина Чмихова и Емилия Маркова на сцената, в единствения телевизионен канал и в ефира на националното радио нахлуват Йорданка Христова, Бисер Киров, Маргарита Радинска... Паша е най-свитият и свенлив човек на света и никой дори не подозира за страхотните й таланти. Шеф на оркестъра, който броят за новаторски, е Николай Куюмджиев-Бебо.
 "Която я видях за първи път, като че ли самата тя не вярваше в себе си. Направи няколко песни, но нищо особено", спомня си Мими Иванова. Тогава Паша е омъжена за младежката си любов Иван, конструктор от завода за електрокари, където е работила като чертожник.
 Метаморфозата избухва, когато лидер на състава става Николай Арабаджиев-Фучо. Човешкото и творческото привличане между него и Паша е неудържимо. Момичето
 
разцъфва пред очите на смаяната гилдия

 "Не че се промени кой знае колко. Но изведнъж започна да пее и да излъчва женското си очарование по различен начин. Превърна се в друга личност. Живеехме си прекрасно. Между нас нямаше никакво напрежение, камо ли съперничество или завист. Правехме зашеметяващи турнета в бившия Съветски съюз. За няколко месеца обикаляхме всички републики. Овациите бяха нестихващи, а хонорарите - впечатляващи. Бях студентка в Консерваторията и до този момент не бях виждала толкова много пари", продължава Мими. Йосиф Цанков също се включва в събитията, изстреляли Паша на върха, пишейки големите шлагери за нея. Наградите, които тя получава в Сочи, Брашов и Сопот, подсказват, че
 
кариерата й ще изригне и гласът й ще елиминира конкуренцията.

 През 1970 г. Паша, Мария Нейкова и Мими Иванова записват "Яворова пролет". "Тогава не се правеха дуети или други комбинации. Богдана и Емил, Данчето и Бисер пееха заедно по стечение на обстоятелствата. Имаше само един женски квартет - "До-ре-ми-фа". И когато ние се събрахме, за да запишем песента на Светозар Русинов, имаше доста изненадани. Джазмените на "София" изведнъж направиха шлагер, който звучи малко етно. Бате Заре неслучайно кръсти сина си Явор. После ни предложи на трите още една песен - "Зорнице моя", и кръсти дъщеря си Зорница", връща лентата Мими.
 През 1970 г. две песни, изпълнявани от Паша, грабват Голямата и първата награда на "Златният Орфей" - "Повей, ветре" на Йосиф Цанков и "Една българска роза" на Димитър Вълчев. Те остават в класиката благодарение на нея.
 "Земно и комуникативно същество.
 
Всичко преминаваше през сърцето й

 След като Паша си отиде от този свят, жанрът загуби страшно много. Ако беше жива, летвата на поп музиката щеше да е още по-висока. Невероятен вокал и драматизъм. Душевна певица. Започна с по-леки песни, за да стигне до изключителните си шлагери. Когато в Сопот заби "Колко странен е този свят" на Чеслав Ниемен, журито настръхна. Преди да се качат на самолета, който ги уби, Фучо беше при Генко Генов. Показа му песента, която Паша трябваше да изпее на следващата година в конкурса за изпълнители. След смъртта на двамата никой и не помисли да се докосне до партитурите. А и като аранжор и музикант никой не повтори успехите на Фучо. Генко нямаше търпение международното жури на "Златният Орфей" да й даде голямата награда за изпълнители и да тръгнат по световните фестивали. Беше сигурен, че ще приберат всички награди", разказва Дариана Генова.
 "Паша беше много лъчезарна, наивна и добра. Никога не е била фаталистка, тя вярваше в живота. Двете години, в които обикаляхме България и света като солисти на оркестър "София", бяха изключително успешни. Но нито за миг не ни е идвало наум да останем някъде из Европа. Никой от нас не е имал подобни амбиции. Защото
 
тежахме в собствените си очи

 Хората ни предлагаха, но ни казвахме "Благодаря", пеехме и се връщахме. Истинският артист е този, който държи на себе си", не се колебае Борис Годжунов.
 Докато публиката гледа клиповете на Паша от някогашните програми на БНТ, тя ще е жива. Днес Би Ти Ви ще излъчи в "Репортерите" филм за нея. Авторите на "Мистерията Паша" са режисьорът Емил Дилчев и операторът Валентин Николов. Пред камерите са колеги и приятели на Паша. Между тях е не само Лили Иванова, но и естрадната легенда от 60-те години Маргарита Радинска, която напусна сцената преди 25 години.
 "Паша роди преди мен и аз ходех да се уча как се гледа малко бебе. Тя беше първата, която ми предсказа, че ще имам момче. Вече бях излязла от оркестър "София" и бях бременна с второто си дете, когато научих за катастрофата. Мои по-далечни роднини, които не знаеха, че вече не работя със състава, започнаха да звънят, защото мислели, че и аз съм тръгнала за Алжир. После имаше разследвания, но не знам какво се случи, каква се оказа причината за трагедията. Тогава нищо не се пишеше, нищо не се съобщаваше. Всичко беше приказки само между хората - кой чул и кой недочул. Изненадана съм, че и до днес оцелелите и близките на загиналите също не знаят какво се е случило", споделя Радинска пред Би Ти Ви. Във филма звучи автентичен запис от интервю с Паша Христова, съхранен в "Златния фонд на БНР". Милен, синът на певицата, показва семейни снимки. Съученичката й Марта Баръмова разказва за детството им в 66-о столично училище. Журналистът Иван Георгиев пък ще говори за книгата си, посветена на певицата.
 Албена Атанасова

Изпрати на приятел