Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 14 Август 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Ако никой не им подаде ръка, улицата поема младежите

Защитени жилища спасяват сираци

Децата в риск се учат да се справят сами, за да не тежат на обществото


Питали ли сте се някога какво става със сираците, които чукват 18 и са принудени да напуснат специализираните домове? Навярно - да. И най-често си ги представяте на улицата, като продавачи на плът, просяци или крадци - като безспорни аутсайдери...
 Да, повечето сираци в България наистина не могат да се справят с предизвикателството да си самостоятелен и свършват зле. От което обаче страда цялото общество - защото никой не е защитен от уличната престъпност, както показва животът.
 Спокойствието на всички има цена и тя трябва да бъде платена от цялото общество, отдавна са разбрали в Европа. А от година и у нас.

Зам.-министър Мукаддес Налбант открива защитените пространство и жилище в Севлиево
В над 130 специализирани институции, пръснати из България, живеят 8500 нежелани деца. Държавата се опитва да е добра мащеха за тях - дава им подслон, храна, образование, грижи и закрила, доколкото й стигат силите. А след като ги отгледа до пълнолетие, им пожелава на добър час и ги изпраща да се борят с живота, както могат. На сираците не им е лесно. Ние си мислим, че се справят трудно, защото са живели в самота, без любов, в лоши битови условия и в анонимност. Но експертите ни опровергават...
 Неоспорим факт е, че всяко дете, което е далеч от майка си до 3-годишна възраст, претърпява необратими психични вреди. Но аутсайдерската позиция на сираците не е предопределена от липсата на родители, а от изолацията и колективизмът, в който се отглеждат, убедени са експертите. И всички усилия на държавата в посока на интеграцията на изоставените младежи трябва да бъдат насочени към възможността те да се научат на самостоятелност.
 Вече от година добрите намерения да се подложат сираците на социална рехабитилитация са излезли от границите на пожелателното и са факт. Програма CLIP стартира на 1 юни 2005 г. Пилотните градове са 3 - Ловеч, Севлиево и Велико Търново. Целта е да се подпомогнат младежите, напускащи домовете за деца, лишени от родителска грижа, за да намерят мястото си в обществото. В рамките на проекта се създават "защитени" пространства и жилища, както и специален център, в който работят експерти от различни институции. По време на участието си в CLIP младежите постепенно усвояват умения как да се справят самостоятелно, да се отърсят от колективизма и изолацията в институциите.
 Сираците, които желаят да се включат, подават молба и тя бива разглеждана. В случай на одобрение се настаняват в т. нар. защитени пространства в дома. Това са самостоятелни апартаменти, чийто вход е отделен от интерната. Там децата прекарват 2-3 години, докато напуснат социалното заведение. Експертите споделят, че животът в защитеното пространство е голямо изпитание за детето. Доскоро свикнали в общата стая с 5-ма съквартиранти, те са стъписани и объркани, че остават сами. За тях е невероятно преживяване фактът, че имат ключ от дома си и могат да решат да допуснат или не някого в него, разказва Весела Банова, зам.-председател на Агенцията за закрила на детето. Постепенно младежите се адаптират към самостоятелния начин на живот и са готови, след напускането на дома да постъпят в "защитеното" жилище. От този момент нататък започва истински активната сериозна работа...
 В Севлиево, Ловеч и Велико Търново, където е разгърнат проектът, освен защитените пространства и жилища, има център за социална рехабилитация, където работят подготвени специалисти. Всеки младеж в защитено жилище е подкрепян през цялото време психологически. Има всекидневни срещи с екипа от психолози, педагози, представители на образователния инспекторат и на Бюрото по труда. От тях се изгражда и индивидуалният план на младежа, след като той се е ориентирал и е решил с какво би искал да се занимава. Работата на толкова институции в екип върши чудеса, доволна е Весела Банова. За една година CLIP е помогнал на 30 деца да намерят себе си.
 Защитените жилища предоставят общините, партньори в проекта. В един апартамент се настаняват 4-ма младежи. Жилищата са ремонтирани и с ново обзавеждане. Сираците могат да останат в тях от 6 до 8 месеца, но никой не принуждава младежите да напуснат, ако не са готови, пояснява Весела Банова. Участниците в CLIP получават и по 40 лева месечен бюджет, с който да си помагат за храна и дрехи, комуналните им разходи са поети. Мрежа от доброволци също помага на младежите в риск.
 Проектът се осъществява съвместно с Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и българското правителство. Парите, предвидени за програмата, са 2,5 милиона лева. С 450 хил. лв. участва българското правителство, а 2 милиона са отпуснати от Швейцария.
 Лора СИМЕОНОВА
 

Изпрати на приятел