Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Тука има, тука нема релси

Докато депутатите се наумуват, ще останем и без влакове



Илиян САВКОВ
Юлиана ОНЧЕВА
Само осем месеца през 1997 година. Това бе периодът, в който изкупуването на метали у нас бе забранено. Тогава кражбите на кабели и проводници рязко намаляха. После обаче забраната отпадна, глобите за нарушители бяха увеличени, а пунктовете за черни и цветни метали разцъфнаха отново. Цели ромски фамилии възстановиха "бизнеса" си. За сметка на всички останали българи. Особено като се има предвид, че всяка година крадците стават все по-изобретателни. И прибавят към жиците и жп релси. От националната компания "Железопътна инфраструктура" вчера бяха категорични, че причина за последната катастрофа между двата влака на гара Казичане не е кражба на релси. Каквито подозрения впрочем първоначално имаше.
Крадци да отнесат части от жп линиите или да прережат кабелите и да

оставят влаковете без сигнали

обаче не е необичайно явление. Случи се за последен път през март тази година. Слава Богу, и тогава не се стигна до жертви и пострадали. Но това ли чакаме? Проблемът да се затворят пунктовете за изкупуване на скрап, за да спрат кражбите, се дискутира толкова отдавна, че вече едва ли някой помни кога бе началото. За последен път Бойко Борисов като главен секретар на МВР настояваше да се забрани съществуването на подобни пунктове за метали, да се промени законът и поне да се включат представители на вътрешното министерство в лицензирането на подобни обекти. Депутатският отговор още се чака.
А през това време българите губят - пари и нерви, т.е. здраве. Защото преживяват в постоянни изненадващи - или стресиращи, ситуации. Да си представим дори най-безобидната - някой прерязва кабела за телевизията и съпругът остава с мечтата си да гледа дългоочаквания мач. Колко ще излезе на бюджета на здравеопазването неговият гняв, независимо дали сега или след години? Или пък яростта на шофьора, чиято гума на колата падне в отворилата се след кражбата на улична решетка дупка. Вероятно на много хора подобни въпроси им се струват прекалено абстрактни и в твърде дългосрочен план. Покрай нервите обаче със сигурност ще се увредят и хладилникът, и бойлерът, и останалите елуреди в дома. Как им действа токовият удар - след като, разбира се, някой възстанови кабела, става ясно от факта, че в цивилизованите държави за подобно нещо потребителите дават под съд виновните компании.
У нас вчера от Софийската търговско-промишлена камара обявиха, че само за първите шест месеца на годината електроразпределителните дружествата

са загубили 1,239 млн. лева

от откраднати кабели. И настояха да са забрани изкупването на проводници като вторични суровини. Колко хладилници и т.н. са гърмели през този период - статистиката мълчи.
По-важното обаче е друго. И то е какво ще избере гражданското ни общество. Единият вариант е да си изливаме отровените нерви в семейни скандали и да се възхищаваме отстрани на всеки, който се наеме да настоява за промяна на положението. И да се молим това да направят и железницата, и Столичната компания за градски транспорт, та да защитят релсите за влакове и трамваи и да ни спасят от възможни катастрофи. Другият път е да спрем да псуваме ромите, които крадат, и да притиснем депутатите да променят законите, а оторизираните органи да засилят проверките в пунктовете за метали. Защото в пазарната икономика е така - ако няма клиенти, изчезват продавачите, в случая - крадците.
Между другото те ни оставят дори без национална памет, защото набезите им често засягат дори и паметниците от и на велики българи.

Изпрати на приятел