Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Всеки колега би спасил пътниците


Белчо Цанев
Румен Стоилов, машинист

- Г-н Стоилов, какво преживяхте на гара Казичане?
- Пътувахме от София за Бургас. Движехме се точно по разписание. В 14,01 ч трябваше да минем през Казичане, в 14,00 вече бяхме на входа на гарата. Отдалеч видяхме, че по път №2 (б.а. - левия коловоз в посока София - Пловдив) срещу нас се движи товарен влак. Нямаше нищо необичайно. Товарната композиция вървеше нормално и вече минаваше през гарата. Ние се движехме също нормално по път №1 (десния коловоз) и след няколко секунди трябваше да се разминем. Бяхме някъде около прелеза и вече наближавахме входния сигнал на гарата, който светеше зелено, когато откъм изходните стрелки, където се движеше товарният влак, изведнъж с колегата видяхме пушилка и разбрахме, че там става нещо нередно. Имам 17 години стаж като машинист, така че не беше трудно да преценя.
- От какво разстояние видяхте пушека?
- От около 250-300 метра. В това време бяхме стигнали входния сигнал. За секунда прецених, че ударът е неизбежен, и задържах екстремно.
- Как задържахте?
- Задържах композицията с пневматичната спирачка, а за да убием по-бързо скоростта, включих и електрическата на локомотива. С това направихме всичко, което зависеше от нас. След което с колегата се скрихме в машинното отделение, за да не бъдем смачкани.
- Значи сте избягали от кабината?
- Като задействахме и двете спирачки, повече работа в кабината нямахме. Ако бяхме останали, сега нямаше да разговаряме. В машинното се хванахме здраво и изчакахме удара. Тъй като бяхме намалили значително скоростта, ударът не беше много силен.
- Колко вагона влачехте?
- Един фургон и пет пътнически. По документи масата на композицията ни беше 276 тона. И петте вагона бяха пълни с пътници. Слава Богу, че никой не пострада. След удара внимателно слязохме, тъй като машината беше наклонена и ни беше страх да разместим нещо и тя да се обърне. Потърсихме началник влака да му докладвахме, че с нас проблеми няма и да видим какво става с пътниците. Оказа се, че повечето дори не бяха разбрали за удара, само усетили, че спираме по-рязко от нормалното. Веднага извикаха линейки и полиция, аз пожелах да извикат и една пожарна, тъй като не се знае дали след удара няма да стане късо съединение и да се запали машината.
- Каква е причината за катастрофата на Казичане?
- Нямам никаква идея. Причините могат да бъдат десетки, но коя точно ще се окаже, ще прецени комисията, която ще заседава поне още десетина дни. Не е проста работа установяването на причината.
- Имали ли сте друг подобен случай?
- Да. През 1998 г. бях машинист на пътническия влак Копривщица - София. Влизахме след поканителен сигнал в гара Илиянци, когато мъглата изведнъж се вдигна и видях, че на коловоза, по който се движим, има товарни вагони. Успяхме да спрем. Нищо необичайно, всеки колега на моето място би го направил.



Изпрати на приятел