Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама
A
A
A
размер на текста

Шефът на урологията в Александровска бил пакостник и половина

Доктор Цветков избра скалпела пред саксофона

Виртуозът на трансплантациите даде шанс за живот на 7 души, като им присади бъбреци


Нямаше беля, която да мине без мене. Каквото и да се случеше в училище, винаги знаеха, че и аз съм замесен. Това разказва шефът на урологията в Александровска болница проф. Митко Цветков. Някогашният пакостник, който неуморно измислял щуротии, днес със същата енергия спасява хора. Само за десет дни той даде шанс за нов живот на 7 души, като им присади бъбреци. Той е виртуоз в трансплантациите. Докато бил още малък обаче, специалитетът му били лютите чушки върху печката в класната стая. Като се изпичаха добре, никой не можеше да остане вътре, очите започваха да сълзят и часът се проваляше, спомня си с усмивка царят на бъбречните трансплантации.
Учел само за удоволствие, никой не очаквал от него високи оценки. Учителят ни по литература ни беше направил кръжок. В него правехме пиеси, с които обикаляхме околните села, разказва докторът. В една от пиесите играех партизанчето Андрейчо, разказва проф. Цветков. Явно се е справял добре като актьор, защото учителят му бил убеден, че Митко трябва да следва във ВИТИЗ. Аз обаче си бях избрал медицината. Още преди да тръгна на училище, дядо ми ми повтаряше, че ще стана лекар, и излезе прав. Приеха ме в университета донякъде и с късмет. Като студент продължил да учи по старата схема - за удоволствие. Когато четях за някаква болест, си представях, че тъкмо започвам работа. Сам съм в кабинета си на село и идва при мене болен. Той ми обяснява, че има такива и такива проблеми, а аз му казвам как да се лекува, така учех, спомня си проф. Цветков. Нещата обаче се развиват по по-различен начин. Веднага след като получава дипломата си, започва като помощник-асистент в Александровска болница. От три месеца е шеф на урологичното отделение на лечебницата и това изяжда почти цялото му свободно време. Има четири деца, на които не може да отдели достатъчно внимание. Когато ми се струпаха 7-те трансплантации за 10 дни, си общувахме само с бележки. Тате, остави 2 лв., купи хапчета, че София я боли глава, така си говорехме. Двете му най-големи дъщери са тръгнали по неговия път, едната е лекар, а другата стоматолог. Другата е в 8-и клас и ще учи във френската гимназия. Най-малкото му дете е момче и наесен ще бъде шестокласник. Пожелавам си само да са здрави, това е, което искам за всички, дори за враговете си, споделя проф. Цветков. Не бих променил нищо в живота си, бих го изживял така, както и досега - с белите на село, сред биволите, после в студентските общежития, медицината, твърди той. Малко съжалява, че не успял да осъществи мечтата си да свири на саксофон. Любимите му животни са не кучетата или котките, а биволите. Те са силни, умни и упорити. Никога няма да те оставят насред път, такива трябва да са и хората, смята професорът. Оздравелите пациенти и новите възможности за лечение са най-хубавото нещо в професията ни, твърди Цветков. Най-тъжното пък е когато си безсилен да помогнеш на някого.
Юлияна Узаничева

Изпрати на приятел