Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Националното самоубийство

“Войната по пътищата” е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура


Любомир Левчев
Via Militaris - така се е именувала преди две хиляди години "дестинацията", която съвпада с днешната магистрала "Тракия". Разбира се, Военният път е започвал и завършвал в Рим, защото античният глобализъм е постановил, че "всички пътища водят за Рим". Нашият е давал възможност да се разминават две колесници. Неговата каменна настилка не се е нуждаела от ремонт нито всяка година, нито всеки век. Където е успяла да се скрие от нас, съществува и до днес. А някога Военният път се е виел гордо през Виндибона (Виена), Сирмиум (Белград) и Наисус (Ниш), през Сердика, Филипополис, до Адрианопол (Одрин) и Византион. По него са преминавали великите легиони, отиващи да покорят света. И често не са се връщали.
Но нашият път се е наричал също Главна страта № 71, Траянов друм и най-вече Via Publica, защото е бил достъпен и красив като посещение на театър.

Бил е маркиран с каменни пътепоказателни

колони на всяка римска миля (които не са ставали за крадене и претопяване). Като днешните бензиностанции край пътя са цъфтели мутациите (спирки за смяна на конете), снабдени със стаи за преспиване, таверни с добро вино (не преследвано от тогавашния КАТ), а също и с хетери, които били по-интелигентни от днешните.
Летя по същата тази магистрала за Пловдив и се питам колко от пътуващите хора, които ме задминават или аз ги задминавам, са чували нещо за миналото на пътя. Още по-тъжно ще ми стане, ако се запитам колко биха поискали да знаят. Въпросът е по-общ. Нужни ли са ни тези вехти познания, които не се превръщат в бързи пари? Иди обяснявай, че с тях се плаща пътната такса към бъдещето.
Размишленията ми са прекъснати от новините. Те съобщават, че днес - 15 август, е Успение Богородично и шофьорите трябва да бъдат внимателни покрай манастири и черкви, където има струпване на поклонници. Следващото съобщение е, че през изминалото денонощие "войната по пътищата" на страната е взела още шест жертви.
Света Богородице, нима наистина
всички пътища у нас са станали вече военни?

Щом някоя институция на чезнещата в абстракциите държава не може да реши болен въпрос, следва заключението - всички сме виновни и трябва цялото общество да се заеме с разрешаването. Има ли война, обявена от всички? Войната е обявена от причините. Но кой път ще ни отведе до тяхното скривалище?
Занемарените пътища са очевидна причина. Състоянието им се влошава, защото държавата нямала пари. Как ще има, като продаде всичко, което имаше, за един долар, без да се броят "комисионите". Те са "фирмена тайна".
Друга главна причина била превишената скорост и неспазването на правилата.
Трета, но не по важност - проклетият алкохол, новото пиянство на един застаряващ народ.

КАТ ли е виновен?

Ето, спира блестящо "Ауди" последен модел, което пердаши със 180. От свръхновото возило слиза свръхмладо момче, подава си с усмивка документите, а между тях - 50 лева. Катаджията ругае, макар че му е забранено, а шофьорът пита: "Малко ли са? Ето още. И освен това ще ти кажа къде работи баща ми".
Система, която може да превърне органите, преследващи престъпниците, в органи, преследвани от престъпниците, няма право да кара обществото да се чувства виновно. Парламентаристи, които произвеждат закони с вратички, естествено първи ще се изнижат през тях, а с картите им ще гласува безсрамната всепозволеност.  
"Военните пътища" на страната ни показват накъде върви България. След като позволихме малкото гаражи да станат бутици, след като се съгласихме автомобилите да се паркират на тротоарите, а пешеходците да

тичат като дивеч по платната

след като раздадохме градинки и площадчета, за да може неизвестно кой да събира такса "паркинг", след като допуснахме висши магистрати да се возят в крадени коли, нека да наричаме нещата с техните истински имена. Поне тази свобода я имаме, повече от всякога. Обществото се деморализира от асоциални практики. Това е истинската катастрофа, която ни заплашва. И "войната по пътищата", колкото и да е кървава и позорна, е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура, над почтените, добросъвестни граждани по заветния път към гражданското общество.

Прилича на национално самоубийство.

И все пак, какво да се прави? Нали това е въпросът, на който всеки трябва да отговори, за да сподели вината. Може би трябва да се увеличи пътният данък, да се измислят още няколко винетки, да се увеличат глобите и да се внасят направо по банковите сметки на офшорките?
От насрещното движение ни присветват с фаровете. Държавната власт изтрезнява,
намалява скоростта и се движи като монахиня
 Слагат се предпазните колани. Сега вече общоевропейският катаджия може да ни провери и да ни пусне.
Я, виж ти, решението било много просто. Властта като водач на държавното возило трябва стриктно да спазва правилата за движение.
Тогава Via Militaris може би ще стане Via Publica.


Изпрати на приятел