Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Тръпката ни напомпва до прага на експлозията

Любовта е война на хормоните

Двойката смесва химичните си елементи


Анна-Мария Пеева
Колкото и да се говори против влюбването, тръпката все пак си заслужава. Напомпва ни почти до прага на експлозията.
Всеки го усеща по различен начин, но се предполага, че влюбването е свързано с химичните субстанции фенилетиламин, ендорфин, окситоцин, вазопресин или пък може би с феромоните и магнетизма. Затова то има и срок на годност. Изчезва при химичното засищане на мозъчните рецептори с въпросните химични вещества. Виж, любовта е друго. В любовта съществува воюване един за друг и двойката се основава на спечелената любов.
За да не бъда голословна, ще боравя с примери от собствения си живот. Колко хубаво, че личните ми неудачи могат да се използват с образователни цели!
В един момент от житието си имах връзка. Тя по-скоро бе ръководена от смъртоносен коктейл от страхове. И те бяха: не искам да съм сама, искам някой да се грижи за мен, време ми е да се женя, биологичният ми часовник тиктака, остарявам и ми писна да ме обсъждат пред блока задомените ми наборки. Тази "връзка" беше нещо като двегодишно сантиментално робство. Накрая стана преврат. Вътре в мен. Страховете вече нямаха решаващата дума. Желанието да бъда съответна на себе си спечели изборите. Избрах да бъда сама. После разбрах, че това не означава непременно и да съм самотна.
Раздялата преживях трудно. Дадох воля на тъжните си мисли. Имах усещането, че получих душевна анемия. Чувствах се толкова неподвижна в нещастието си, че почти заприличах на паметник.
И точно в този период, когато от добрата ми архитектура бяха останали само руини, срещнах него. Стори ми се хубав. Силен. Сдържан. За по-малко от минута се видях булка, майка на две деца, с апартамент в центъра и вила в планината. Като премина влюбването, установих, че той може да мине за хубавичък, ако съм без очила. Не беше и силен, а много неуверен, но никой не трябваше да го забележи. Сдържан - просто защото често нямаше какво да каже.
Аха влюбването и любовта били много различни неща. Обикновено се влюбваме, когато сме в депресия. А депресията може да е по-опасна и от цианкалий. Тя е обратното на активността и движението. При депресията в равнодушието си трудно или никак не реагираме на външни стимули. Именно влюбването ни вади от този ступор. Влюбването ни лекува от емоционалния далтонизъм. Защото, когато сме депресирани, виждаме света само в нюанси на черното и сивото. Тогава влюбването е като дъга след дъжд. Депресивен е онзи, който не може да бъде агресивен. Здравата агресивност предполага отхвърляне на всичко, което застава по пътя на задоволяването на нашите потребности. Който не умее да е агресивен, задържа и потиска. Тогава чувството ни интуитивно търси промяна. И така идва влюбването.
То ни прави безкрайно щастливи. И заслепени. Гледаме на другия като през аквариум. Образът е разкривен и нереален. Влюбените остават мистерия един за друг. Докато сме влюбени, обектът на нашите въжделения и мокри блянове ни се струва единствен, несравним, божествен, съвършен. Партньорът ни изглежда незаменим, защото е идеализиран. А идеализацията е наркотикът или хапчето против депресията.
Двамата влюбени се съзерцават в положителните си отражения, които всеки изпраща към другия. Един за друг влюбените са като бели платна, върху които всеки си прожектира своята сапунка. Влюбеният е склонен да проектира върху другия собствения си начин на мислене или идеализирания си образ за него. В тази нарцистична фаза на любовта ние живеем в очите на другия. Те са идеализиращото огледало, в което непрекъснато се отразява нашият идеализиран образ. Един вид партньорите се съзерцават в положителните си отражения. Сами се досещате какво се случва, когато огледалото започне да потъмнява и партньорът ни лъсва пред нас такъв какъвто е.
Влюбването е малко нескопосано разрешение на самотата. Но все пак и то има своите предимства. В моя случай имах възможност да се почувствам харесвана и положителна.
След време очарователната аура изчезва. Реалността с груба гюдерия изчиства запотеното огледало. И тогава истински виждаме другия, но сме неподготвени за това. Затова и отвъд тази фаза много от двойките не продължават. Влюбването е плод на два психични механизма - проекцията и изкривяването. При влюбването партньорите се радват на псевдодопълване.  Любовта пък се усеща с тялото, чувствата, емоциите, разума. Тя съществува на всички нива - сексуално, емоционално, интелектуално, духовно. Любовта е изпитание. Всяка любовна връзка е сблъсък на характери. Всеки един от тях се стреми да запази собственото си равновесие в ущърб на равновесието на другия и избягва срещата със собствените си страхове.
По-голяма част от действията не са насочени да създават хармония, а към съхраняването на стабилността на индивида. При любовта се полагат усилия, за да задържиш другия. Никой не е длъжен да ни обича. Няма любов, където липсват директност и прозрачност в общуването. Да обичаш другия, означава да обичаш себе си. Не бихме обичали някой, който не ни дава нищо. Любовта е нещо като съюз по интереси. Тя има множествено число. Донякъде сме като деца, които си играят в общ пясъчник. Двойките на играещите непрекъснато се прегрупират в зависимост от нуждите и интересите и в зависимост от това доколко си задоволяваме взаимно потребностите. Любовта изисква непрекъснато съблазняване и грижа за доверието между двамата.

Подобни статии

Изпрати на приятел