Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 18 Август 2006

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Обнародваха писмата на Атанас Далчев

Предпочитам да съм жив, не безсмъртен

Литературното му наследство получи ценно попълнение


"Бих те молил също да не изпускаш случай да вземеш пак от същото масло. И сирене, ако намериш добро", четем из писмата на Атанас Далчев до Атанас Смирнов. Друг път моли за мас, друг - за ябълки. Смирнов живее в Дряново. В следвоенната София - това става в края на 40-те, продоволствената оскъдица е кошмарна и Далчев разчитал на провинциалния си приятел. Кореспонденцията му със Смирнов е най-богатата и най-дългата - в тома "Атанас Далчев. Писма" (изд. "Аргус").
Румяна Пенчева е стъкмила 50-ината Далчеви писма. Доста са и изпратените до отец Михаил Попиванов от Своге. Следват откъслечни до Чавдар Мутафов, И. Волен, К. Петканов, Г. Джагаров, Р. Ралин, животопис, снимки и рисунки. Значението на този том ще се оценява занапред, но веднага е ясно, че българската литература се сдобива с нещо ценно. Първо, защото това са писмата на един от последните признати класици и второ, защото те допълват краткото му по обем творчество. Далчевото наследство получава сериозно попълнение. Горните продоволствени молби се вписват в житейския му автопортрет, неотделим от литературния. Поетът и преводач живя незабележимо, не участваше в шумни изяви. Явно обаче не е живял и лесно, до последния си ден притиснат от битови и небитови главоболия. Знаменателен е цитираният в писмо спомен: "Веднъж Теню Казака ми каза (на шега, разбира се): "Ти, бай Атанасе, си между безсмъртните." Аз съвсем сериозно му отговорих: Предпочитам да съм между живите."

Изпрати на приятел