Standart News

Юрий Асланов
 агенция "АФИС"
 

---

 Месец преди датата на президентските избори нещата изглеждат предрешени. Единственият висящ въпрос като че ли остава - кога ще бъде избран за президент Георги Първанов - на 22 или на 29 октомври? Социологическият инструментариум е безсилен да даде отговор, защото никой не може да каже, дори и с приблизителна точност, колко са избирателите в България.
 Другата интрига, доколкото може да се нарече интрига нещо, което не може да повлияе на крайния резултат, е, ако се стигне на балотаж, кой ще се изправи срещу действащия президент, вероятно и бъдещ? Допреди няколко дни отговорът изглеждаше сравнително лесен - или Волен Сидеров, или Неделчо Беронов. Към днешна дата обаче в сметките трябва да бъде взет предвид и Георги Марков.
 Възможно ли е всичко, казано дотук, да се окаже невярно и на финала на кампанията след месец да бъде опровергано от резултата? Философски погледнато и по принцип мнозина са склонни да
  но за да станем свидетели на поредното чудо, към днешна дата за опонентите на Първанов би трябвало да регистрираме поне двуцифрен резултат, както беше на предишните президентски избори, а такова нещо няма: преднината на действащия държавен глава е убийствена и е в състояние да обезкуражи допълнително и без това малкото привърженици на неговите опоненти.
 Големият, отсъстващ от изборите, е центристкият електорат. На него му бяха нанесени два последователни удара - от Бойко Борисов и от НДСВ. Чист парадокс е, че повече български граждани си мислят, че Бойко Борисов е кандидат за президент, отколкото са онези, които са научили, че част от действително регистрираните кандидати са наистина такива.
 Прочие едва 7% са онези от анкетираните, които знаят имената на всичките седем кандидати. Една трета са гражданите, които до този момент не могат да посочат и един от регистрираните кандидати. А част от кандидатите за вицепрезидент, например Нели Топалова, са по-известни от патроните си, в случая Любен Петров.
 Разбира се, положението може да се промени в хода на кампанията, но може да си остане такова и до края, като се вземе предвид и едно друго обстоятелство - че твърде нисък е делът на хората, които възнамеряват да следят предизборните
  или да отделят специален интерес на вестникарските публикации в тази връзка (22%).
 Липсата на силни играчи в центъра донякъде обезсмисли играта и намали и без това слабия интерес към президентските избори.
 Другата особеност е, че освен състезателен дух на тези избори няма и обществена интрига: незначително малцинство са онези граждани, които са убедени, че моментът е подходящ за радикални промени - нещо, което досега винаги е движело мотивацията за гласуване у нас.
 В същото време почти всички любители на радикалния завой в политиката са групирани около кандидатурата на Волен Сидеров, а не в полза на кандидатите на лявата или дясната опозиция. Това прави лидера на "Атака" по-реален претендент за балотажа, ако изобщо се стигне до такъв.
 Така например над 90% са избирателите на БСП, които са на мнение, че тяхната партия участва в президентските избори с възможно най-силния си кандидат. Убедените в това привърженици на основните десни партии са едва 38% (СДС) и 37% (ДСБ). За сметка на това 77% от сподвижниците на "Атака" са уверени, че именно Волен Сидеров е най-силното им оръжие.
  докато Сидеров е успял да стигне освен до големите и до малките градове. Ясно е, че етническите малцинства не обичат лидера на "Атака", но макар и в минимални стойности, той получава поддръжка и от роми, и от турци, докато Беронов сред тези общности е почти на нула.
 Реална е и възможността, дори и да се стигне до втори тур, президентските избори да приключат с нещо като служебна победа. Когато резултатът от един мач, още преди да е започнал, е 5:0, колкото и полувремена да се играе срещата, шансовете да се стигне до обрат или поне до дузпи е почти никакъв.
 Всичко това е ужасно за опонентите на Първанов, но не е добре и за самия него. Той, макар че в случая не зависи от него, има интерес от победа, извоювана в оспорвана битка, за да легитимира политически следващия си мандат. Все ще се намери някой (Костов например още отсега зададе тон на уговорките за предизвестения крах на десните), който да подхване версията за непопулярния президент, избран с гласовете на малцинството.
 Разбира се, при демокрацията предимството и от един глас се признава за победа, но президентската институция досега беше символ на стабилността и високия обществен престиж и в общ интерес е тя да остане такава на фона на кризата на доверие към всички институции, партиите и политиката като цяло.
 
 
 
 

---

 Данните са от изследване, осъществено от агенция АФИС по поръчка на в. "Стандарт". В периода от 17 до 19 септември 2006 година са интервюирани 1403 български граждани над 18-годишна възраст в София, областните центрове, малките градове и селата. Изводите са представителни за общественото мнение в страната. Заглавието е на редакцията.
 
 
 
 За коя от изброените партии бихте гласували, ако сега се стигне до предсрочни парламентарни избори?
 
 

	ще гласувам  и съм решил  за кого	ще гласувам,  но не съм  решил за кого	колебая се  дали да  гласувам  изобщо	със сигурност  няма да  гласувам
БСП	81,3%	9,2%	6,2%	3,3%
НДСВ	57,9%	26,3%	10,5%	5,3%
ДПС	32,9%	52,9%	14,3%	-
Атака	62,8%	20,5%	12,8%	3,8%
СДС	49,0%	23,5%	23,5%	3,9%
ДСБ	58,8%	23,5%	11,8%	5,9%
ГЕРБ	30,2%	25,6%	38,4%	5,8%
Друга партия	33,3%	21,2%	30,3%	15,2%
Партиите и  изборите не ме  интересуват	7,3%	7,4%	8,7%	76,6%
Общи резултати	37,7%	14,2%	11,8%	36,2%