Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 16 Декември 2006

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Заговор на генерали погубил Паша Христова

Свалят самолета, за да затворят устата на пилота


Истинската история на певицата Паша Христова, загинала в жестоката самолетна катастрофа на 21 декември 1971 година, разказва Иван Георгиев в книгата си "Една българска роза". Представянето й е днес на Панаира на книгата в НДК. Посветена е на 35 години от трагедията и 60 години от рождението на незабравимата Паша. "След 13 години работа като тв журналист в областта на българската попмузика реших, че е дошло времето да се посветя на такъв труд. Започнах с известни притеснения, но източниците се навързваха един след друг, сякаш някой подреждаше нещата отгоре", казва авторът.

Наричаха я Българската роза
На 21 декември 1971 г. Паша Христова и Мария Нейкова, прегърнати в чакалнята на софийското летище, си припяват "Гълъби над София" от репертоара на колегата им Бисер Киров. Весело им е, сякаш самите те са гълъби. Заминават с оркестър "София" за дните на българската култура в Алжир. Участват и народни изпълнители. Високоговорителят подканва пътниците за полета Алжир - Казабланка.
Във фаталния ден Паша няма как да знае, че започва своето

турне към вечността

Към 23,40 ч се случва непоправимото. При излитането самолетът сякаш леко климва наляво. "Какъв е този завой толкова близо до земята?", си мисли Мария Нейкова. По думите на други оцелели по-късно ще се разбере, че са били на не повече от 30 метра височина. Пилотът Румен Луканов е опитен, превозвал е неведнъж дори държавния глава Тодор Живков. Опитва се да приземи металното туловище на Ил-18, но близостта със земята се оказва фатална. Лявото крило започва да дере по пистата и така - цял километър. Избухва пожар. Носът се сблъсква със земята.
"Близкият двигател също се заби в корпуса", ще разкаже след години оцелелият от ада Борис Годжунов. Първите загинали са жертва именно на този удар, останалите - на пожара. Според една от версиите смъртта на Паша е мигновена, резултат от удара. Според друга - мъчителна от изгарянията. Пилотът Иван Кокаланов отваря задната врата, през която излизат около 15 души, скачайки от височина четири метра. Мария Нейкова намира сили да стигне до

зейналата във въздуха дупка

образувала се при разцепването на самолета. До преди няколко часа е празнувала рождения си ден със своя съпруг. Минала му е мисълта дали това не е последната чаша, която пие с Мария. Талантливата певица и композиторка оцелява.
От седемдесет и трима души на борда загиват трийсет. Сред мъртвите са всички от 36-членния екипаж.
Шокиращо е, че този случай с толкова невинни жертви не е стигнал до съд. Имало е следствено дело, което си е свършило прекрасно работата, но всичко е покрито. Версиите за неговите изводи са няколко. Невинни хора са били изпратени на сигурна смърт поради нечия немарливост. Допусната е техническа грешка - дефект в системата на управлението. Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. Една от най-крайните версии е, че

има замесени генерали

които организират черни полети с износ на оръжие за третия свят. За да се потули историята, трябва да бъде убит вторият пилот Васил Драганов, който знае прекалено много за далаверите. Така и пътниците стават жертвени агнета. "Актьорът Васил Драганов, който носи името на дядо си, ми разказа, че пилотът до последно е помагал на хора от горящия ковчег да се спасяват. Самият той е могъл да отърве кожата си, но останал да посрещне смъртта с достойнството на човек, отговорен за други", разказва Иван Георгиев. Внукът също намеква за съмненията, че неговият дядо е бил мишената и причината за ликвидирането на десетки животи. Въпросът е дали тази мистерия е отявлено престъпление или злощастно стечение на обстоятелства.
Жива остава народната певица Янка Рупкина. Малко преди това тя е сънувала, че си е купила от чужбина черни обувки, които не са й харесвали. Когато поглежда надолу, вижда, че е боса и взима чужди назаем.
От оркестър "София" оцеляват четирима музиканти - Петър Попов, Иван Динов, Димитър Симеонов, Радко Начков, и двама от солистите - Нейкова и Годжунов.
Авторът Иван Георгиев разпитва оцелели от огнения ад. "Синът на Паша - Милен, е последният човек, с който се срещнах, защото имах притеснения - дали той няма да

забрани да се пише книга

за майка му. Дали не се смущава, че може да излезе някоя тайна, или че имам "жълти" намерения. Бил е само на две години и половина, когато се е случило непоправимото. Лили Иванова е последната представителка от шоугилдията, с която се е срещнал след загубата. Тя се появява в дома му с подаръци за сина на покойната колежка. Дадох му готовата книга да я одобри, а той почти нямаше забележки", разказва журналистът. Паша има и внучета - Александър и Анна. Те са страхотни почитатели на песните на баба си, която ще помнят винаги млада.
Людмила  Първанова

Изпрати на приятел