English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Блясък НЕДЕЛЯ, 17 Декември 2006

Реклама







A
A
A
размер на текста

Жълтите павета свързват Анастасия и Чарлз Мозер

Големият американски учен остави сърцето си в България



Проф. Чарлз Мозер е най-добрият българист в Щатите
Тя е българка, а той - най-влюбеният в България американец. Професорът по славистика Чарлз Мозер и съпруг на Анастасия Мозер угасна, преди да навърши 72 години. Всеки, който е познавал двамата, твърди, че са много хармонична двойка. Чарлз винаги подкрепя съпругата си. Той е най-добрият и верен приятел, съветникът, на когото може да се разчита за всичко, той е човекът, който я приема, защото я обича.
 "Чарлз беше изключително привързан към България. Непрекъснато повтаряше колко е хубаво тук. Може би защото имаше оптимистичен, положителен поглед върху нещата. И понеже живеем на жълтите павета, обичаше да се шегува с тях. Във филма "Магьосникът от Оз" Дороти тръгва по една жълта пътека, за да стигне до добрата фея. И Чарлз, когато пристигна тук през 1992 г., възкликна: "Ето, аз намерих моята жълта пътека." Искаше много да има
 
едно жълто паве
 
 което благополучно намери при поредното разкопаване на Царя. И го занесе в Щатите, за да го сложим на пътеката пред къщата", с тъжна усмивка разказва Анастасия Мозер.
 Професорът от университета във Вашингтон е удостоен с орден "Кирил и Методий" по времето на Тодор Живков за изключителните му заслуги към България. Следващите демократични правителства не се сещат за него. Затова пък когато се установява тук, авторът на "История на българската литература" основава фондация "Свободна инициатива" и издава около 60 книжки, полезни на събуждащата се за демокрация страна.
 "Държеше много на чистотата на българския език и дори в Америка, когато аз или моите родители примерно цитирахме "хранително верига", той веднага превеждаше - "безопасен път".
 Анастасия Мозер разгръща великолепен том, подарък от негови колеги и възпитаници за многогодишната му кариера на преподавател и учен за 60-ия му юбилей. Това е поклон пред голямата личност Чарлз Мозер. "Чарлз имаше толкова разнообразни интереси и способности. Защото въпросът не е само да искаш, но и да можеш да го направиш." В книгата има негови преводи на Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, на Борис Пастернак и Пьотр Вяземски. Питър Ролбърг, професор в университета "Джордж Вашингтон", е съставител на този монументален труд, над който работи 4 години.
 Работата на Чарлз Мозер в областта на българския език и литература наистина е възхитителна. Създава Асоциация на българистите, която обединява професори, учени и студенти. Когато в България по време на косовската криза пристига зам. държавният секретар в администрацията на Бил Клинтън
 
Строуб Талбот, възпитаник на професора
 
 в интервю специално подчертава, че Чарлз му е бил преподавател в Йеилския университет по руски език. Въпреки че политически нямат общи точки, това е типичен пример за толерантността на хората в Америка. "Защото общуват на принципите на науката и на добрите отношения", пояснява Анастасия Мозер.
 На 6 януари големият приятел на България трябваше да стане на 72 г. Синът на професор по класически езици и литература в университета на Тенеси завършва бакалавърска степен с отличие в Йеилския университет, а след това защитава магистърска и докторска степен в Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподава в Йеил в университета "Джордж Вашингтон". Точно тук среща синеоката г-ца Анастасия Димитрова. През 1961 г. той посещава за първи път България. Тогава, за да не си губи времето, решава да запише втора специалност - български език и литература. В библиотеката намира малко неща и решава, че трябва да даде своя принос в неизследваната област. Отива във Виена, наема си стая за един месец, купува учебник по български и сяда да учи. След което пристига на Балканите, влиза в Софийския университет, представя се на българските си колеги, които изпадат в тих ужас, и ги моли да му помогнат, като прикрепят някого с него, за да учи български. Казва ясно и намерението си - да напише история на българската литература. Тръгва да пообиколи и страната, като наема кола. Тогава
 
открадват автомобила
 в Пловдив
 
 Когато отива в милицията, отсичат: Това е невъзможно! Такива неща стават само в Америка.
 Това първо лято за Чарлз е самотно. Няма познати, пък и никого не насърчават да общува с чужденци отвъд Желязната завеса. След това идва всяка втора или трета година. От Америка му препоръчват приятели на приятелите. Лека-полека кръгът се разширява.
 Така започва връзката му с България. Когато се завръща във Вашингтон, той просто иска да общува с българи, за да поддържа езика. Оказва се, че в катедрата по славянски езици работи дама, много близка на семейството на Г. М. Димитров. Тя му казва: "Ще те запозная с г-н Димитров. Той дори има дъщеря!" Виждат се на вечеря и започва техният роман, който продължава 4 десетилетия.
 Когато Чарлз Мозер става шеф на катедрата по славянски езици, предлага да се въведе и по един алтернативен славянски език освен руския. Анастасия Димитрова преподава заедно с него на обществени начала. "Винаги имаше желаещи и много си общувахме със студентите. Аз бях тази, която им пълнеше главата със стихотворения, и много години след това те ми го припомняха. Но Чарлз имаше невероятен усет към поетичното слово. В книгата литературен бенефис има дори статия "Поезията в един антипоетичен свят".
 Чарлз
 
беше много сдържан човек
 
 но с толкова богата душевност, че преведе едни от най-добрите ни поети. Той беше първият човек в Щатите, който написа огромна статия за Георги Марков след убийството му. Той предложи на вниманието на американската научна публика д-р Кръстев и "Златорог". Беше голям поклонник на Йордан Йовков и Иван Вазов", си спомня дамата.
 Когато пътува до Съветския съюз, Чарлз Мозер има щастието да се срещне с Анна Ахматова. Голямата поетеса, която не приема всеки, го кани в мизерната си квартира. Запознава се и със Солженицин, когато той идва в Щатите.
 Освен "История на българската литература от 1865 до 1944 г." той написва и биографията на бащата на съпругата си, големия земеделски водач Г. М. Димитров. Когато единственият оцелял лидер на опозицията след 9 септември умира, Чарлз показва цялото си благородство. Американците не обичат да плачат и да драматизират, те се отдават на работа", пояснява г-жа Мозер.
 "Винаги ще съм благодарна на Чарлз, който се грижеше за майка ми, когато аз вече бях тук."
 Великолепните нашенски гозби стават любими и на американския учен. Тъй като майката на Анастасия е страхотна кулинарка, на Нова година разточва истинска баница с месо и спанак с късмети. "Облизвахме си пръстите на щрудела й с ябълка или с тиква", спомня си с носталгия г-жа Мозер.
 Люсиена Крумова
 

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел