Standart News

Пловдивчанката Вили Чолакова е много силна и борбена жена. И добре че е така, защото седемгодишният й син Светльо е болен от левкeмия. Семейството научило страшната диагноза, малко след като момченцето станало първолак.
На 15 септември миналата година Светльо тръгна в първи клас заедно с приятелчетата си от детската градина и квартала, разказва Вили. След десетина дни обаче внезапно започнал да се чувства зле. Първо го заболяло крачето, после болката се пренесла в ребрата и накрая отишла в рамото. Родителите му го завели на изследвания, първоначално за костен ревматизъм. Биопсията показала нещо много по-страшно - левкемия. Ракът на Светльо е от много бързо развиваща се и рядко срещана форма. Лечение е възможно, но единственият път е трансплантация на костен мозък в чужбина. Операцията струва между 200 и 300 хиляди евро, с които семейството не разполага. В момента лекарите спасяват живота на Светлозар с химиотерапия. От четирите вливки, през които е минало детето, вече има други усложнения. Преживяло е дори пълна загуба на зрението, която за щастие е била временна. В момента Светльо и майка му са в детската клиника на УМБАЛ "Свети Георги", където доктори се грижат за Светльо. Не можем да излизаме навън, защото здравето му е крехко и трябва да го пазим, обяснява Вили Чолакова. Само когато времето е хубаво, напускат болничната стая за кратко. Тогава момченцето е с маска, за да се предпази от всевъзможните вирусни и бактериални инфекции. Проблемът му извън болницата е и психологически, останалите деца го гледат с недоумение. Питат защо е без коса и каква е причината да носи маска.
Приятелчета му стават все деца от отделението. За съжаление с тях момчето се вижда обикновено само за няколко дни. След това често пита къде са. Ако знаете как му се тича и играе с децата навън, споделя майката. Вместо това Светльо обикновено си играе сам в болничната стая. Любимото му занимание, както и на останалите момченца на неговата възраст, са картите "Юги-йо". Вече може да чете и пише. Научил се е пак в болницата, където всеки ден го посещава учителка, за да не изостава от връстниците си в училище. Най-добре се справя с математиката. Като го гледам, отново си спомням как в продължение на два месеца, след като научихме каква е диагнозата, с баща му си казвахме, че това не е истина, разказва още Вили Чолакова. Очаквахме да се събудим от лошия сън или още по-добре някой лекар да се обади и да каже, че диагнозата не е вярна. Това обаче не стана, затова ще се борим, категорична е майката.
Сега съм стабилна, защото ако се предам, няма да мога да помогна на сина си. А тя е твърдо решена да помогне. Вече е влязла в контакт с клиники в Австрия, Германия и Израел, които имат опит при лечение на вида рак, от който страда момчето. Задействана е молбата до Министерството на здравеопазването за трансплантация в чужбина. Семейството очаква и разрешение за събиране на средства чрез sms. Правим всичко възможно, защото не искаме да загубим детето си, казва още Вили и добавя: "За мен той е моите очи. Ако затвори очите си, и аз няма да видя повече светлината. Моля се постоянно и моето дете да има шанса да живее като останалите здрави деца." Крепи ме и вярата, че много българи ще помогнат на момченцето ми да живее, казва майката, която не търси съжаление, а помощ.
Ели Куманова