Sponsored by Mtel

Standart News

s НЕДЕЛЯ, 29 Юли 2007

Реклама
A
A
A
размер на текста

Съпругата му била модел, внукът изографиса храм

Тайната муза на Ненко Балкански

Големият художник черпел вдъхновение от музиката


Преди няколко дни в Националната художествена галерия бе открита юбилейна изложба по случай 100 години от рождението и 30 години от смъртта на големия живописец Ненко Балкански. В експозицията са включени знакови творби от огромното му художествено наследство, по-голямата част от което след смъртта му е дарено на българската държава от съпругата му Лиляна и синовете му Боян и Димитър. Своеобразният характер на Ненко Балкански и в изкуството, и в живота, често предизвикваше завист, която след смъртта му доведе до десетилетия забвение.
Къщата на живописната столична улица "Латинка" пустее. Дворът е обрасъл с трева и храсти, къщата е порутена. А някога тук, под черешата, е кипял живот - такъв цветен, какъвто само виталният Ненко Балкански и съпругата му Лиляна са можели да го направят.
"Достатъчно е да те разбере един човек и това да е собствената ти жена
обичал да казва често Ненко Балкански пред приятелите си, сред които поетът Димитър Методиев, самобитният публицист Серафим Северняк, писателите Ангел Каралийчев и Асен Разцветников, журналистът Веселин Йосифов. След смъртта на художника Лиляна е подарила на държавата къщата, както и много картини на Ненко Балкански. Музей на художника така и не е направен. Вратите на "Латинка" 12 са затворени. Вътре витае някъде духът на големия художник и неговата муза - лъчезарната му съпруга.
Лиляна Просеничкова е правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Художникът е бил приятел на родителите й - Тонка и Нико Просеничкови, и често им гостувал в Русе.
Лиляна и сестра й Милкана преживяват голяма трагедия
Тонка Обретенова Просеничкова, единствената внучка на баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов, е убита заедно със съпруга си на 2 ноември 1944 година, в първите месеци на новата власт. Нико и жена му стават обект на кървава разплата след донос. Всъщност Просеничков бил директор на русенската мъжка гимназия и направил забележка на един учител, който имал непристойно поведение и не криел от учениците си посещенията си в публични домове. Във фамилията предполагат, че именно учителят е написал след 9 септември доноса, довел до гибелта на семейство Просеничкови.
Милкана умира от мъка няколко месеца след смъртта на родителите си. Лиляна остава съвсем сама. Тя продължава рода на баба Тонка. От петимата й синове само Никола Обретенов има потомство - дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Останалите - Атанас, Ангел, Петър и Георги - нямат деца. През 1957 г. Лиляна подарява на Историческия музей в Русе черепа на Стефан Караджа, който се е пазел в семейството й. Баба Тонка успява да погребе като свой син обесения революционер. След години тя прибира черепа му и в края на живота си го предава на сина си Никола Обретенов, а той от своя страна - на дъщеря си Тонка. Така стига до Лиляна.
"След кошмара, който преживях, имах щастието да срещна Ненко Балкански", казваше с признателност към съпруга си Лиляна. Женят се през 1949 година. Тя е неговият модел до края на живота му.
"Ненко правеше портрети само на хора, които са му много близки и добре познава. Като ми почука да се кача в ателието, оставях веднага домакинската работа и трябваше за миг да се пренастроя. И си изградих свой начин на позиране - когато застанех пред статива на Ненко, мислех за едни и същи неща - например преподреждах къщата стая по стая и така запазвах едно и също изражение. А в това време той рецитираше стихове, слушаше музика, пееше любимите си шлагери като песента на Орлин Горанов "Даже мен да ме няма на белия свят"...
Цял ден гърмеше радиото спомняше си вече покойната Лиляна. В къщата им винаги е било пълно с писатели, художници, музиканти, дошли "на вино и стъргани моркови". Когато Любомир Пипков композирал операта си "Момчил", всяка сутрин идвал у Балкански и изсвирвал на пианото това, което бил написал предишната вечер. Уважавал мнението на художника и го поканил да направи декорите на спектакъла му.
Балкански обичал студентите си в Художествената академия. Случвало се да се прибере вкъщи без пукнат лев, защото дал парите си на някой, който нямал пари да си купи бои. Покрай неговата силна и завладяваща личност Лиляна изживява най-хубавото време от своя живот.
След смъртта му се радва на внука си, който носи името на дядо си. Ненко Балкански-младши оправдава изцяло приказката "Генът си е ген". Младият художник е наследил и името на дядо си, и неповторимия му стил на рисуване. След завършването на Художествената академия той изографисва храма "Света Петка" в столичния квартал Орландовци. Също както именития си дядо, Ненко рисува всеки ден независимо от настроението си.
Антония Кюмюрджиева

Изпрати на приятел