Standart News

"Стига сме държали мотиките. Нека ги сменим с книги. Защо да няма библиотека в селото ни? Та и ние сме хора. Насам идват децата, внуците ни. Да има къде да влязат, да прочетат нещо. Ако не е просветата, няма да можем да кажем едно "Добро утро", казва 72-годишната Виктория Янева, която е ръководител на книжовния кръжок. Спира да говори, за да извърши оглед на място и да се увери с очите си, че ремонтните дейности вървят с пълна пара. Остава доволна от факта, че стените на бъдещата библиотека са вече боядисани. "По-скоро да направят лавиците, че книгите се трупат. Най-различни хора ни даряват томове с литература. Трябва да се чете, да се вярва", реди баба Виктория. Кметицата обещава на жените, че най-късно до месец ще бъде официалното откриване на библиотеката. "Много важно е кой те управлява. Добре е, че кметицата Добринка е скулптор и изкуството не й е чуждо. Тя ни води към него, а ние я следваме", признават бабите. Шегуват се, че с ниските си пенсии при високите цени на стоките с радост ще прекрачват прага на читалнята, защото ще е единственото място, където няма да им търсят пари. Най-после нещо да е безплатно, а в същото време няма нищо по-важно от образованието, от четенето на мъдри книги, категорични са читателките. Литераторките с надежда чакат да им бъдат осигурени произведения на българските класици - Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Дебелянов, Пенчо Славейков, Димитър Талев, Димитър Димов. "Моят любим автор от дете е Иван Вазов. Искам да кажа, че дори да има входна такса в библиотеката, пак ще идвам. Това няма да ме спре. Всяка седмица ще се събираме, за да четем дадена книга. Ще организираме срещи с поети и писатели, няма да забравим и за поетичните вечери", казва 53-годишната Роза Кръстева. Кметицата бърза да успокои останалите почитателки на книгата, че е изключено да им се вземат пари за посещение в библиотеката. В същото време Александрова ще им изготви истински читателски карти. "То съвсем няма да се говори с нас. Много сме на голямо с това пусто изкуство. Всички другоселци ни завиждат. То не е изложбена зала, не е библиотека, ходим и на театър в Благоевград. Само работа не бива, трябва и духовна храна. Лошото е, че съм зле с очите, но ще слушам другарките какво четат", споделя 66-годишната Стефка Костадинова. Тя и останалите са свикнали отдавна с присъствието на журналисти в селището. На стари години са станали медийни звазди. Баба Стефка е дошла с хурката си, за да преде, но я е зарязала край себе си и се е вторачила в книгата на Конкордия Актарова "Два живота". "То на нас и един живот ни стига. Ама сигурно ще е нещо интересно това четиво. Макар като се замисля, с културата в наше село всички ние живеем втори живот. Чувстваме се живи и полезни. Стига сме размахвали мотиките, време е за книги. Хем не се потиш, хем е безплатно", обяснява съименничката на шефката на Българския олимпийски комитет и рекордьорка на скок на височина Стефка Костадинова. "Стара съм за скокове, но за участие в литературния клуб още ме бива. В нашата библиотека може да идват и от други населени места. Добре дошли са всички, дето ги влече книгата", твърди баба Стефка. Тя и другите литераторки се надяват да вкарват в читалнята и внуците си. "Че сега се взират по цял ден в компютрите. Без очи остават. Затова ще гледаме да ги върнем към книгата, да разберат и те, че от нея по-хубаво няма", допълват нежните стожери на писаното слово в благоевградското село Делвино.
Владимир Симеонов