Standart News

Мартин Карбовски

Политици, партийни щабове и социолози рискуват да бъдат жестоко наказани заради новата си предизборна стратегия. Всъщност тя бе пробвана още преди няколко години, но днес добива невъзможни мащаби. Нормалната пиарска и политическа кампания за предстоящия кметски вот е тотално пренебрегната заради социологически трикове.
Политици пазаруват социологически агенции и не смятат да дадат на електората реалните данни преди изборите. В момента твърденията на повечето социолози служат за тотална дезориентация и за допълнително горчив вкус на българския политически мишмаш.
Как работи комбината на социолози и политици? Заради ниската избирателна активност у нас е достатъчно да убедиш 10 000 човека, че ще загубят гласа си, ако го дадат за своя фаворит, защото той е бита карта.
Социолозите са като букмейкъри, който нагласят залаганията така, че
публиката да не отиде на мача
Примерно еди-коя си агенция казва, че Заимов бие Аспарухов в София убедително. Тогава част от червените бабички (дори и те) просто ще решат, че са уморени и (че ако вали) няма да отидат до урните. Защото след като няма шанс да обърнат вота, поне да не си докарат пневмония под дъжда.
Трикът е съвсем прост: предварителният сигурен победител у нас отчайва електоралното стадо. И на тази кълка легнаха политиците и тяхната лека жена социологията.
Това се случи за първи път, когато на Иван Костов през 2001 г. му обясниха, че царят не е изборна заплаха за СДС. И той взе, че започна да се държи още по-високомерно, но после загуби тежко. В днешната неразбория никой не държи сметка на никого за "предварителни нагласи", които излизат тия дни. Политическите усилия са насочени само в една посока - да се разбере, че ние сме победители или поне големи фаворити. Така си гарантираме твърдия електорат, а противниковите колебаещи се грабват кошниците и хукват в гората за гъби.
Най-трагикомично е положението в провинцията. Ако един PR взима 5000 евро за една малка кампания, то един социолог може да поиска 20 000 лева за представително проучване, което подбутва избирателите да не гласуват за бъдещия губещ. Принципът е "мани го тоа, щото нема шанс!".
За богатите местни феодали това е добра цена
ако манипулацията се води официална, представителна и сериозна. Оттам обаче нечестното обявяване на нагласи кара много от гласоподавателите да си седят вкъщи. А електоратът е длъжен да знае, че ако на тези избори активността е леко под предишните ( за евродепутати), за един общински съветник в София ще са достатъчни три-четири хиляди гласа. Това са мажоритарни избори, Бога ми, и всеки би трябвало да има шанс. Хората дори не знаят, че могат да гласуват за кмет и отделно за общински съветници, но пък вече знаят кой е победителят.
Профанизацията на политическия глас е най-лошият български заговор на прехода. Казва ни се - балотажът е този и този. Край! Айде бе - защо предопределяте битката между двама политически близнаци олигофрени, дали пък няма възможен трети вариант?!
Но това е твърде сложно за обясняване - просто агенциите сочат за победител десет дена преди изборите еди-кой си с еди-колко си преднина. Малките партии, новите хора, местните структури си казват - ами ние за какво да работим - явно за нас никой няма да ни гласува. А това не е така - най-малкото има хора, на които им се експериментира. Най-малкото има платформи, заради които си заслужава да загубиш гласа си.
Социологията днес циментира монопола в обществения и политическия живот. Това не е коректно спрямо истината и историята. Всяка партия си има агенция, както си има бартер с таксиметрова компания, кетъринг или стриптийз клуб. Парцелирането на общественото мнение е много скъп бизнес и затова трябваше да поработят стратези, рекламисти, пиари и прочие умни хора, барабар с медиите. Вместо това политиците купиха крайния резултат. Явно се учат от футболното ни първенство. Но така никога няма да има Шампионска лига за политическия ни живот. И партийната, и социологическата партизанщина девалвират едно от малкото работещи неща у нас - скърцащото със зъби обществено мнение. Затова медиите трябва да се замислят - дали да участват в този заговор.