Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 13 Октомври 2007

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Стефан Душан почитал като майка леля си Мария

Надгробен надпис разкрива царски драми

Прогонени от България боляри намират убежище в Сърбия


Проф. дин Николай Овчаров



Животът се стече така, че аз бях сред първите български учени, които успяха да проникнат в забранената територия на бившата Социалистическа република Македония. Два месеца преди 10 ноември 1989 г. проведох там първата си експедиция. Последваха още много мои пътувания, дали безценни сведения за историята и културата на този древен български край. Особено се интересувах от историята на Македония през ХIV в., когато тя за няколко десетилетия е включена в рамките на проспериращата тогава сръбска държава. Много от корените на съвременните проблеми са заложени именно в това столетие. При проучванията
не ми бяха спестени и издевателства
но невероятните резултати ми помогнаха бързо да забравя за тях.
При едно мое проучване на паметници в Музея на Македония неочаквано сред експонатите забелязах голям каменен надпис на кирилица с красиво изсечени букви. Стилът им насочваше към изящния начин на писане от ХIV в. Текстът ме привлече и аз му посветих доста часове. Ставаше дума за втората половина от голям надгробен паметник, в чието съдържание бяха отразени много важни исторически данни.
Надписът е открит още през 1852 г. от монаха Гедеон Йосиф Юришич. Тогава надгробието е било вградено в стените на скопската църква "Св. Димитър". Първите изследвачи установяват, че става дума за смъртта на майката на един от сръбските владетели. Запазеното позволява да се разбере, че самата тя е от царско потекло, а датата на кончината й е 7 април 1355 г. По-късно бе изказана хипотезата, че става дума за майката на първия сръбски цар Стефан Душан - Теодора. Тя е дъщеря на българския цар Смилец и жена на краля на Сърбия Стефан Дечански. Идеята бе залегнала стабилно в науката, но през последните години
едно откритие я промени кардинално
Това стана възможно през 80-те години на миналия век, когато бе извършена реставрация на средновековната църква "Св. Георги" край град Кавадарци. Под стенописите от 1607 г. учените откриха друг живописен пласт и цяла ктиторска композиция от 1343-1345 г., придружена с подробни пояснителни надписи. Отгоре в цял ръст са нарисувани сръбският владетел Стефан Душан, съпругата му и сестра на българския цар Иван Александър - Елена, както и престолонаследникът Урош. Отдолу пък е аристократът Йоан Драгушин с жена си и невръстното им дете. Срещу мъжа е представена майка му, като монахиня, която държи в ръце модела на църквата. Изследователите приеха, базирайки се на изобразените подробности в дрехите, че човекът е заемал изключително високо положение в йерархията на сръбската държава. Но най-интересни са съпътстващите текстове. В тях Йоан Драгушин е обозначен като син на деспот Елтимир и "истински брат" на сръбския цар Стефан Душан. Майка му пък е деспотица Марина, получила след замонашването си духовното име Мария. Именно нея видният изкуствовед акад. Цветан Грозданов свърза убедително с жената, отбелязана в надгробната плоча от Скопие. Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални
титли, създадени от сръбския владетел
за любимата си леля и първи братовчед. Защото Марина не е никоя друга, а родната сестра на неговата майка - Теодора.
Заплетената ситуация започна да се изяснява, когато бяха привлечени историческите хроники. През 1280-1292 г. цар на България е Георги I, който основава новата династия на Тертеровци. Негов роден брат е деспот Елтимир, който управлява областта около голямата крепост Крън в Южна България. Той се жени за дъщерята на следващия български цар Смилец - Марина, като от този брак се ражда Йоан Драгушин. През 1300 г. на престола се възкачва синът на Георги I Тертер - Теодор Светослав. Първоначално отношенията с чичо му Елтимир са добри, но към 1305 г. се влошават. Новият монарх в Търновград явно се страхува от претенциите на другия клон на Тертеровци върху царския престол. Малко по-късно крънският деспот умира, а Марина и синът й намират убежище в Константинопол - вечното място за политическо спасение на високопоставените емигранти от православния свят.
Точно във византийската столица през 1314 г. се срещат двамата братовчеди - Йоан Драгушин и Стефан Душан. По приумица на съдбата по това време там, заточен от баща си крал Милутин, е и сръбският престолонаследник Стефан Дечански заедно със съпругата си Теодора и техния син. Йоан Драгушин е малко по-голям от своя първи братовчед. Помежду им се пораждат тесни връзки, основани върху общия им произход и общата им съдба на политически емигранти. Нещата се променят коренно в 1321 г., когато Стефан Дечански наследява трона на Сърбия. Заедно с неговото семейство там пристигат Марина и Йоан Драгушин. Само година по-късно умира родната майка на Стефан Душан Теодора, а сръбският крал се жени за една византийска принцеса. Престолонаследникът ненавижда мащехата си и се привързва още по-силно към лелята Марина, която му става като втора майка. През 1331 г. той заема престола на Сърбия, след като оглавява заговор сред аристокрацията и организира убийството на своя баща.
Епохата на Стефан Душан е най-славното време на средновековната сръбска държава. Той завладява много земи от Византия и разширява значително страната. В 1346 г. я превръща от кралство в царство със съдействието на цар Иван Александър. Сръбският цар се жени за неговата сестра Елена и никога не воюва с България.
Наследниците на Тертеровци обаче не се завръщат в родината си. Те се ползват с изключителни привилегии и получават много земи. За да изрази своето уважение към леля си Марина и братовчед си Йоан Драгушин, Стефан Душан създава за тях уникалните титли "истинска майка" и "истински брат". Изследванията показаха, че Йоан Драгушин е починал по време на строежа на поръчаната от него църква "Св. Георги" и не успява да види провъзгласяването за цар на своя любим братовчед. Именно затова майка му Марина е представена на стенописите в състояние на дълбока тъга. Малко по-късно умира и изобразеният във фреските на храма негов наследник. Със смъртта на монахинята Марина-Мария на 7 април 1355 г. прекъсва нишката на прочутия български болярски род, произхождащ от цар Смилец и Тертеровци.






Плочата пътува между Скопие и София

Надгробието на Марина-Мария има уникална участ. През Първата световна война то е донесено в София и изложено в експозицията на Народния археологически музей. Поради затруднения при прочита надписът е регистриран като произхождащ от Търновград и описан като епитафия на неизвестна родственица на цар Иван Александър. През 1921 г. на него случайно се натъква сръбският уредник на музея в Скопие Радослав Груич. Той издирва паметника, следвайки неясната информация на Юришич и установявайки, че липсва на стената на църквата "Св. Димитър". След настойчивите му сигнали е предизвикана размяна на дипломатически писма между София и Белград. При личното ходатайство на крал Александър I българското правителство отстъпва и на 28 юли 1925 г. плочата с надписа е върната в Скопие.

Изпрати на приятел