English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Изповед СРЯДА, 8 Ноември 2006

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Майка ми е българка, а аз - космополит, признава Дубравка Угрешич

От романи вече не се печели

Прочутата писателка представя "Няма никой вкъщи"


Дубравка Угрешич е родена в Загреб, но повече от десетилетие живее в Амстердам. Завършила е литература в Алма матер на хърватската столица. Сега най-често изнася лекции в американски (по-радко в европейски университети) по съвременна руска и средноевропейска литература. Българските читатели я познават от романите й "Форсиране на романа река" (1988), "Музеят на безусловната капитулация" (1997), "Министерство на болката". Особено популярни са есеистичните книги "Американски речник" (1993), "Култура на лъжата" (1996) и "Четенето забранено" (2001). Произведенията й са удостоени с редица международни отличия, сред които годишната швейцарска награда Charles Veillon (1996) за най-добра есеистична книга, холандската Verzetsprijs (1997), австрийската за европейска литература (1999), германската за есеистика "Хайнрих Ман" (2000), италианската Premio Feronio (2004) и тази на английския ПЕН център (2005).
Дубравка Угрешич е у нас за премиерата на "Няма никой вкъщи" на издателство "Факел експрес". Утре в арт центъра "Червената къща" и в петък в книжарница "Хеликон" писателката ще се срещне със своите читатели от 18 часа.

Дубравка Угрешич представи новата си книга у нас
Фото Антон Чалъков
- Г-жо Угрешич, във ваше интервю казвате "ние, българите". Откъде са корените ви?
- Казала съм го на шега. Никога не употребявам термини "ние, източноевропейците, българите или хърватите". "Ние" ми е достатъчно странно и антипатично. Мисля, че не е правилно да се говори така. Майка ми е родена в Бургас, живяла е във Варна и на 19 години, след Втората световна война, заминава за Югославия. Там започва любовта с баща ми и се оженват. Истината е, че се опитвах да избегна информацията за българската ми майка да се превърне в новина. И все пак

не бива да сме толкова строги

подобни "присвоявания" са обичайна медийна практика. Печатът в Загреб например постоянно бълва информация за хърватския произход на този или онзи. Бабата и дядото на Джон Малкович, да речем, са били хървати и той вече е "присвоен". Наистина най-точното определение на това е "компенсация".
- Какво ви принуди да напуснете Хърватия?
- Живеех в Загреб, докато в един момент ми стана антипатичен. Тази страшна, ужасна националистическа енергия - същата като в Сърбия, ме отврати. Тогава бях научен сътрудник в Института за литературна наука. Много импулсивно напуснах работата си, града и всичко. Защото моята антипатия предизвика ответна реакция, превърна ме в мишена на местните медии. Колективната параноя по време на войната продължи достатъчно дълго. Всички бяха полудели. Беше опасно да си толкова явна мишена.
- Чувствате ли се чужденка в Холандия или където и да отидете по света?
- Най-чужда съм се чувствала през 1991-1992 година в така наречената ми родина. И това може да се случи на всеки - изведнъж родната ви страна се превръща в илюзия, дори във враг.
- Защо преподавате предимно в Америка и по-рядко в Европа?
- Защото в Европа още не съществуват толкова свободни университетски структури и нрави. Там нещата са по-класически и традиционни, а аз харесвам разкрепостените системи. Но тази година преподавах два месеца в Берлин.
- Кои съвременни световни писатели харесвате?
- Проблем и радост едновременно е, че днес всички писатели пишат някак си много прилично. Има много добри романи и автори. Но рядко се случва книга толкова да ви потресе, че да ви промени съдбата. Да стане книгата на живота ви. На мен ми се случи преди години със "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес. Днес е почти невъзможно да попаднеш на произведение с подобна сила. Сега младите писатели навсякъде гледат много по-професионално към литературата. Но и държат сметка за тиражите, за рекламата.
Няма романтика
- Може ли да се живее от литература на Запад?
- Не може. Позволяват си го само няколко световни имена - Гюнтер Граас, Джоан Роулинг. Те взимат 90 процента от хонорарите, които се въртят в жанра. 10-те процента са за всички останали. Дори Милан Кундера не е между тях.
- Смятате ли, че все пак, въпреки глобализацията, към която върви светът, Балканите трябва да запазят културната си идентичност?
- Не можем да спрем глобализацията. Това, което ни остава, е да бъдем внимателни, за да не попадаме в стереотипите й. В този смисъл Балканите чрез културата си трябва

да запазят своята различност

Днес хората са се вкопчили така здраво в идентичностите си тъкмо защото знаят, че толкова лесно могат да бъдат заменени. Като паспорт, да речем. Затова в обръщение трябва да се въведе нова дума: интегритет. Могат да го имат и лицата без идентичност - като мен например.
- Може ли културата да обединява различни като манталитет, ценности и социална принадлежност хора?
- Да. Цялата красота на работата ни е в това да бъдем разбрани. Същевременно обаче съзнавам, че литературата днес има малко място, а другите изкуства и медиите са много по-силни. Мадона например обединява целия свят. Нещо, което аз никога не мога да направя.
- Защо пишете тогава?
- Защото, макар и скромна, има комуникация с читателя. Ако книгата ти е преведена на достатъчно езици, се свързваш с много по-голяма аудитория и обменяш посланията си с нея.
- Смятате ли, че в "Нобел"-а за Орхан Памук има и политически причини, независимо че той е много добър писател?
- Вярвам, че Памук е чудесен автор. Понякога премията е за литература, но и за нещо друго. Мисля, че при него е така. Сега ще се обърне по-голямо внимание на Турция, на нейната литература и култура, на отношенията й с Европа.
- Идвате ли често в България?
- Много пъти като тийнейджърка - на почивка във Варна. Бях тук за последно преди четири години. Намирам огромна разлика в положителна насока. След като влезете в Европейския съюз, животът на българите, а и на чужденците, които ще живеят тук, ще стане много динамичен. Промяната ще бъде абсолютно радикална за вас.
- Познавате ли наши писатели?
- Много харесвам прозата на Георги Господинов.
- Коя е обединяващата идея в новата ви книга?
- Главната тема е сблъсъкът между Западна и Източна Европа. В първата част са фейлетони за нещата от живота. После са есета с по-философски характер. Третата част са размисли за европейската литература и четвъртата - за осмозата между Изтока и Запада.
Искра Крапачева
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел