English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Weekend СЪБОТА, 21 Юни 2008

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Дубровнишките търговци си харесали района около Балдуиновата кула

Търново се перчело с европейски квартали

Арменци превземат католическата църква в старопрестолния град


Документално е известно, че в столицата на Българското царство от ХII-ХIV в. са съществували квартали на търговци и занаятчии от различни краища на Стария континент. По това време хората с католическа религия са наричани с общото наименование "фръзи" или "фръги". Западноевропейците са обитавали района непосредствено под Балдуиновата кула и подножието на хълма Света гора. Там преди няколко десетилетия са открити три скулптурни главички в готически стил, което свидетелства, че е съществувала и католическа църква.
При османското нашествие и превземането на Търновград през 1393 г. са унищожени много християнски култови сгради. Постепенно животът започва да се възражда от пепелищата и ето че през ХVI в. отново се появяват сведения за католически храм. Той е бил създаден от заможни хора, идващи от процъфтяващия по това време град на Адриатическото крайбрежие Дубровник. В написаното на 12 декември 1588 г. завещание на търговеца Павло Божикович става дума за църква в Търново, в която той иска да бъде погребан съобразно обичаите на народа си. Олтарът на тази култова сграда бил подреден през 1615 г. Един подробен доклад до Ватикана от 1666 г. отбелязва значението на храма през първата половина на ХVII в. Авторът му Франческо Соимирович подчертава, че това е единствената католическа църква в целия район. Същият разказва за реставрацията и благоустройството, извършени през 1625 г. от апостолическия мисионер Лавренти Флорио.
Това е и времето на най-голямото благосъстояние на дубровнишкия храм в Търново. Преминалият по тези места през 1640 г. известен католически епископ Петър Богдан Бакшич съобщава, че тя била изградена от дърво и имала дължина 13 стъпки при широчина от 7 стъпки. Само три десетилетия по-късно сградата се намира в окаяно състояние. В едно писмо от 1672 г. католиците от Русе се оплакват, че църквата в Търново започнала да се срутва, а свещениците едва не умирали от глад.
Това се случва поради цялостния упадък на дубровнишката търговия през този период. Някога могъщият град държава е застигнат от земетресения и тежка икономическа криза. Мощното корабоплаване замира, а многобройните сухопътни кервани престават да кръстосват българските земи. Подобна нерадостна съдба последвала и неговата търновска колония. През1685 г. в старата столица остава един-единствен беден дубровчанин и това налага църковната утвар да бъде преместена в тяхната фактория в Русе.
Именно тогава в стария храм се появяват нови стопани. През същата година католическият епископ Антонио Стефани пише, че арменците от Търново са доста заможни хора и за молитва и религиозни обреди ходят в дубровнишката църква. Най-вероятно формирането на арменската общност в града става между средата и третата четвърт на ХVII в. Това е времето, когато те се разселват трайно на Балканите. Създават се големи колонии в Шумен, Разград, София, а малко по-късно и в Търново.
В края на века храмът става собственост на арменците. Съгласно една наредба на османската власт от 1699 г. те получават позволение да извършат ремонт в сградата и тя вече е отбелязана с арменското си име - "Сурп Аствадзадзин" ("Св. Богородица"). Друго сведение на отец Минас Пъжъшгян от 1808 г. отбелязва още по-мащабно строителство, завършило през 1759 г. Упадъкът настъпва с постепенното намаляване на арменската колония през ХIХ в. В края на столетието отец Бедрос Мамигонян пише с прискърбие, че църквата почти се е разрушила. През ХХ в. тя е в развалини, за да бъдат нейните останки окончателно погребани от съвременното строителство през 60-те години.
През 1989 г. археологът от Великотърновския исторически музей Хитко Вачев събира всички данни за арменската църква в старата столица, локализира я и започва да проучва прилежащото към нея гробище. Секторът е с площ от 80 квадратни метра и се намира до съвременната улица "Николо Пиколо". Още в самото начало ученият попада на две каменни плочи с едва видими надписи на арменски език. Явно документите са го отвели по правилна следа и разкриването започва.
След неколкоседмична работа са разкрити 18 гроба. Покойниците са положени по християнски обред, ориентирани изток-запад и с ръце,
скръстени на корема или пред гърдите. Според известните данни се предполага, че с ръце на корема се погребват лицата от женски пол. Само в редки случаи главите на мъртвите са върху каменни плочи и се наблюдава частично ограждане с камъни.
Изключителен интерес предизвикват откритите находки. Част от тях имат пряка връзка с извършваните ритуали. Това са предметите, сложени нарочно при покойника в естествения ход на погребението. Такива са броеницата, поставена до един от скелетите на мъже, и глиненият съд, свързан с поминалните обреди. Личните вещи пък са стъклените женски гривни, украшения и един златен пръстен. Особено забележителни обаче са текстилните останки, намерени в два от проучените гробове.
В единия случай се касае за женска украса за глава, изпълнена от сърмени тъкани, които са силно изтлели. При другия гроб Хитко Вачев открива значително по-запазени текстилни находки. При изследването в лабораторни условия се установява, че използваната сложна техника е везане със сърмени нишки "през тъканта". При този способ изпълнените фигури на лицевата и обратната стена са еднакви и огледални.
Текстилът от този гроб произхожда от великолепен дамски воал с правоъгълна форма. Намирането му над и до черепа показва, че той вероятно е бил част от значително по-сложна украса за глава.
Археологическите проучвания на некропола от Велико Търново дава първа информация за материалния живот на арменското малцинство в града по време на османското робство. То продължава усилията на учените, започнали преди години разкопки на подобни некрополи край църквата "Св. Степанос" при Провадия и в района на Разград. 
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел