Sponsored by Mtel

Standart News

s СРЯДА, 9 Март 2016

Реклама
A
A
A
размер на текста

Първите 3 метални кутии са в Пловдив, до месец ще има и в столицата

Екоконтейнери събират дрехи за бедстващи

Годните за употреба одежди отиват при хора в нужда, а негодните - за рециклиране


От няколко дни пловдивчаните с добри сърца могат да изхвърлят старите си и непотребни дрехи в специални контейнери, за да отидат те при хора в нужда. Благородната инициативата е на Българския червен кръст и на фирмата за текстил "Хюманита" ООД. Иновативната система се реализира за пръв път в България, около 25 г. след нейното въвеждане в Западна Европа. Градът под тепетата е първият у нас, в който има такива контейнери, и то три на брой - на ул. "Изток" 48 и ул. "Кракра" 6. Плановете са кампанията постепенно да обхване цялата страна. В Пловдив за една година ще бъдат поставени общо 100 контейнера, а в цялата България те ще са около 1000. Контейнерите от инициативата са със специални обозначения, а капацитетът им е по около 300 кг. Повече за благородната кампания пред "Стандарт" разказват Антон Гичев,  ръководителят на проекта от страна на частната фирма, и Таня Георгиева, директор на областната организация на Българския червен кръст в Пловдив.
Българският червен кръст партнира в инициативата с контейнерите за дрехи, защото тя е и екологична, и социална, и се радвам, че има такъв огромен обществен интерес към нея, споделя Таня Георгиева, директор на областната организация на Българския червен кръст в Пловдив. Докато говорим с нея, в БЧК-Пловдив вече изпразват първия контейнер със стари и ненужни дрехи на пловдивчани. "Включихме се в инициативата, за да не се изхвърлят тъкани в общите контейнери, да не замърсяват допълнително околната среда и да се използват отново текстилните материали от домовете ни. Не говорим само за дрехи втора употреба, но и за завивки, постелки, колани и чанти", разяснява Георгиева. Периодично текстилният "боклук" ще бъде събиран от специален транспорт, отново осигурен от Червения кръст, след което ще премине хигиенизация. Дрехите, които са в годно за употреба състояние, ще бъдат дарявани на пострадали от бедствени ситуации, а негодните за това одежди ще бъдат рециклирани. За да "изхвърлим" дрехи в тези контейнери, е нужно те
да са прилежно опаковани в торбичка
"С тази инициатива пренасяме немско ноу-хау у нас, тъй като моделът е приложен в Западна Европа преди 25 г. Той работи успешно в много държави и решихме, че е крайно време да реализираме такъв проект и у нас. Разхищение е толкова много ценни суровини да отиват на депата и да пораждат разходи вместо ценна добавена стойност да бъде връщана обратно в икономиката", казва Антон Гичев, ръководителят на проекта от страна на частната фирма. По думите му като част от проекта за пръв път у нас ще бъде изграден професионален кризисен резерв от дрехи, които ще бъдат сортирани според сезона, размера, пола и възрастта. "Така ще предоставяме целева помощ при бедствия - пожари, земетресения, наводнения и др. Ще даваме на бедстващия човек точния пакет от нужни дрехи. Досега даренията не бяха сортирани, а просто планини от дрехи, от които невинаги хората успяваха да си намерят нужното", коментира той. Гичев посочи, че Пловдив неслучайно е градът, в който са решили да поставят първите контейнери от кампанията. "Предстои Пловдив да бъде културна столица на Европа през 2019 г., а
екологичното мислене и дарителството
са част от живата култура на едно общество и показват докъде е стигнало развитието му", посочва Гичев. По думите му предстои разгръщане на кампанията в Града под тепетата и до седмица ще бъдат поставени още контейнери в няколко училища. "Имаме запитвания от цялата страна, много хора искат да се включат", споделя той. Заради големите логистични разходи обаче разпространението на контейнерите из България ще става по-бавно. Цената на един такъв метален контейнер е 400 евро. "В следващите 3 г. планираме да поставим 1000 контейнера в цялата страна. Ще покрием големите градове. До месец ще има контейнер и в София", издава плановете си Гичев. Той подчертава, че проектът е самоиздържащ се и няма да бъдат използвани парите на данъкоплатците. "Една част от текстила, който е негоден за употреба, се предоставя на страни от Близкия изток и Африка за рециклиране и оттам си набавяме средства за финансиране на проекта", казва Гичев. По думите му немският опит показва, че там има незначителен брой набези на контейнерите от клошари, но са отчели, че рискът в България е по-голям. Затова те ще бъдат поставяни предимно в защитени територии като дворове на Червения кръст, на супермаркети, училища, детски градини и корпоративни дворове. "Заради имиджовия ефект има интерес и от страна на заведения и корпорации със социална отговорност", казва той. Технологията обаче не позволява да се бърка в металния контейнер. "Клапата е така конструирана, че може да се прехвърлят чрез нея торби с дрехи навътре, но не може да се бръкне. Контейнерите се заключват и няма достъп за външни лица. На 95% риска сме го минимизирали", казва Гичев. По думите му кампанията е стартирала само от дни в Пловдив, но
местните вече са приели присърце
тази нова система за даряване на дрехи. "Бих искал да изкажа огромна благодарност на всички хора, които веднага подкрепиха новия модел и препълниха контейнерите за 4 дни. Не сме очаквали чак такава активност и сме много приятно изненадани. В понеделник веднага реагирахме и извозихме събраните текстилни продукти. Установихме, че предадените торби са в много добро състояние, добре затворени и без следи от злоупотреби с контейнерите - като например изхвърлени боклуци или злоумишлени други действия. Това е свидетелство за високата култура на българските граждани и за осъзнаването на необходимостта да не се разхищават ценни суровини", казва Гичев. По думите му за една памучна тениска са нужни около 5000 л вода - от времето, през което расте памукът, до производството и достигането до крайния потребител. "Затова е важно да връщаме суровините обратно в икономиката чрез рециклиране", казва Гичев. Ето защо, ако старите ви дрехи са годни за употреба, ги изхвърлете в контейнер от инициативата, за да отидат при бедстващ човек. А ако не са годни за употреба, пак ги изхвърлете в него, за да бъдат рециклирани и да създадат добавена стойност.
Михаела БЛАГОЕВА

Изпрати на приятел