Standart News

Темида постанови, че 6 от 22-та университета, чийто списък просветният министър бе връчил на прокуратурата, са нелегитимни и трябва да бъдат затворени. Част от тях обаче продължават да приемат студенти под претекста, че дори и да нямат българска, притежават "европейска" акредитация и дават дипломи, валидни в Европа. Други пък успяха да се спасят, като се "реновираха" в колежи без претенции да дават бакалавърска и магистърска степен, а издават просто дипломи за професионална квалификация. Факт е обаче, че така или иначе те продължават да обучават хора. И дори се котират доста добре, въпреки че напоследък заради малките випуски студенти не достигат дори за държавно признатите висши училища. Нелегитимните вузове напоследък наподобяват многоглава ламя, на която, ако Вълчев отсече едната глава, отворила филиал например в Карлово, на нейно място ще израснат други две, искащи нови филиали в Дъбово и Тулово.
Вероятно за търсенето им продължава да допринася фактът, че част от тях признават дори и средното образование за "етап" от обучението. Балкански център "Бизнес университет" - Москва, който след съдебната разправа е станал Балкански център "Бизнес знания", например признава част от оценките в гимназията за взети изпити и на практика дава бакалавърска степен за две години. Зад него поне според публичните данни стои така наречената Междурегионална академия за управление на персонала в Киев. Преди време тя бе открила друг университет - "Йоан Екзарх", за чието закриване обаче МОН спечели дело в съда. Очевидно обаче това отряза само едната глава на междурегионалната академия.
Друго висше училище, което продължава да набира кандидати, е прословутият "Интернешънъл юнивърсити", който по всички данни на министерството се води за закрит. Да, ама не, както би казал журналистът Петко Бочаров. В момента висшето училище не просто съществува, а провежда кандидатстудентски изпитни сесии кажи-речи всеки месец. Обяснението на неговите шефове е, че IU е акредитиран и признат от British Accreditation Council (BAC) като институция, предлагаща британско висше образование и не е необходимо да бъде акредитиран по българския закон. Според ръководството на университета дипломите му са признати в цяла Англия и обучението се контролира от британската агенция за качество на висшето образование. На всеки три години тя прави одит на преподаването и досега винаги е давала положителна оценка, твърдят от Интернешънъл юнивърсити. За да имат дипломите им и българска легитимност, те са "закачили" обучението си към Международен колеж - Добрич, който има одобрението на МОН. Така по парадоксален начин излиза, че министерството хем е закрило висшето училище, хем е дало одобрение за провеждане на обучение на друго място. Университетът всъщност си е намерил вратичка в закона според който чужди университети могат да провеждат съвместно обучение с одобрени от МОН вузове. Същата врата използва и просъществувалото доста дълго висше училище "Иком интелект", което твърдеше, че провежда дистанционно обучение съвместно с американския "Соок's institute of Electronics engineering". Едва тази година с решение на Върховния административен съд висшето училище, създадено единствено по търговския закон, но не и по този за висше образование, хлопна кепенци. Въпросът е дали задълго.
Всъщност уловката, че неразрешените у нас висши училища давали дипломи, признати в цяла Европа, се оказва наистина само стръв за шарани. Много от така наречените "университети" не само че не дават престижна диплома, а имот проблеми с акредитацията в собствените си страни, както споменатият по-горе институт. Същият проблем има и така наречената Световна академия в Сан Марино, която се беше базирала в Карлово, за да развива университетска дейност на езика есперанто. Въпреки че съдът заличи въпросния карловски ВУЗ, той продължава да прави нови и нови опити да попадне в листата на регистрираните. И нищо чудно, че не се отказва - щом агенцията позволи на Бухово да развива "дистанционно университетско обучение", с какво карловци да са по-долу. Може би именно това е и причината Видин също да настоява за референдум, след като МОН на два пъти поряза мераците му да стане център на просветата в северозападна България, давайки покрив на така наречения Еврошвейцарски университет. Доколкото все още не е ясно какви точно са критериите, позволяващи на дадено висше училище да набира студенти, за свое ъгълче под образователното слънце ще се натискат и Горно, и Долно Нанадолнище, и други знайни и незнайни кътчета на родината. Дори и да не е за друго, най-малкото защото студентите дават някакъв живот, пък и поминък на региона. нищо, че дипломите им може и да дрънчат на кухо.
Стела Стоянова