English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Силует ПЕТЪК, 8 Май 2009

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Има буйна македонска кръв и мрази да губи

Войводата Ирина

Бокова има шанс да стане първата жена, оглавила ЮНЕСКО



Ирина Бокова
Ако посланичката ни във Франция Ирина Бокова бъде избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, ще е първата жена, достигнала върха на организацията - стожер на културното наследство на Обединените нации в 64-годишната й история. Но и да не бъде избрана, фактът, че е сред четиримата кандидати за поста, е голям комплимент за България. Месеците на кампанията (до октомври, когато застъпва новият председател) ще са безплатна реклама за страната ни. Лобирайки за ЮНЕСКО и духовния мост между народите, Бокова ще лобира и за родината.   
"В случай че не успея да стана генерален директор, малко ще се разочаровам. Но знам, че има живот и след изборите", казва дипломатката с типичното си елегантно чувство за хумор. Девизът й обаче е "Няма не може". В жилите й тече буйна македонска кръв. Израснала е в Якоруда. Брат й Филип Боков (в момента посланик в Словения) признава, че баща им Георги Боков (дългогодишен главен редактор на "Работническо дело") е бил много строг. Учил е децата си да разчитат не на привилегии, а на собствения си труд. Ирина запазва бащината фамилия и при двата си брака. Първият е с кореспондента на БНТ в Москва Любомир Коларов, от когото има дъщеря Ная и син Павел. Вторият е с Калин Митрев, директор за България в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Бокова е завършила Английската гимназия в София и Института за международни отношения в Москва. Има и 6-месечна специализация във вашингтонския университет "Мериленд". Владее английски, френски, испански и руски. Работохолик е, с невероятно чувство за отговорност. Тя е сред най-посветените в тайните на Обществото на обединените нации дипломати. След 10 ноември е една от десетте дами, избрани във ВНС. При сформирането на кабинета си Филип Димитров я привлича в отдел "Европейски и регионални структури" на външното министерство. Бокова напуска след 5 месеца, потресена от непрофесионализма на новия екип. Известно време се занимава с бизнес - основава търговска фирма и изнася българско вино в Америка. Връща се в политиката с идването на Жан Виденов. Първо е секретар на Комитета по европейска интеграция, после - заместник на Георги Пирински във Външно, а след неговата оставка заема за 4 месеца мястото му на министър на външните работи. Тогава "Файненшъл таймс" й отдели цяла страница и я нарече "най-светлата звезда в иначе мрачния кабинет на Виденов".
Бокова е сред малкото леви, които допадат и на опозицията. Когато през 1996 г. стана подгласник на Иван Маразов в кандидатпрезидентската двойка на БСП, лидерите на СДС първи я поздравиха, а Петър Стоянов я нарече социалист с човешко лице. Де факто тя бе жертвеният агнец на "Позитано" в битката за "Дондуков" 2, но успя да извлече от кампанията максимални дивиденти за партията си. Мотото на кандидатпрезидентската двойка "Заедно за България" провокира създаване на едноименни соцклубове, които се превърнаха в нещо като вътрешнопартийна опозиция срещу правителството на Жан.     
В този период се наливат основите и на устоялото на времето приятелство на Ирина Бокова с Георги Пирински и Георги Първанов. В началото на 2005 г. Първанов я назначава за посланик в Париж и за постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Днес президентът е и главният й "рекламен агент" на кандидатурата за генерален директор. Пирински пък е дясната й ръка в честванията на 130-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Франция, както и в изработването на концепция на кампанията й за председател на ЮНЕСКО. "Организацията трябва да се превърне в лаборатория на идеи и отговори на проблемите на глобализацията в културата, образованието и науката, а не да бъде ехо на дребни регионални проекти", е основното послание на Ирина Бокова.
Пепа Витанова
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел