Standart News

Славка
БОЗУКОВА

- Г-н Премиер, последните данни на Министерството на икономиката сочат, че БВП има 3,5% спад в сравнение с първите три месеца на миналата годината. Това не се е случвало от 1997 г. В тази връзка съгласен ли сте с икономическия си министър Петър Димитров, че кризата си отива?
- Рано е да се каже, че кризата си отива. В България тя не е наш продукт. Не е резултат на грешна икономическа или финансова политика. Напротив, това, което се направи последните 4 години във финансово-икономическата политика, даде възможност България да бъде една от най-атрактивните страни за инвестиции да се развива ускорено.
Имаме 6% годишен икономически растеж, привлечени са 20 милиарда евроинвестиции. Сравнете целия период от началото на 90-те години до 2005 и периода 2005-2009. Привлекли сме много повече инвестиции само за четири години.
С тази политика се оказахме по-добре подготвени и финансово защитени в кризата.
Първо - не ни се наложи да наливаме стотици милиони, дори милиарди в банковата система. Второ - валутният борд стопира първоначалния финансов удар на кризата. Вложенията на хората са защитени. Дори в условия на криза се увеличават парите на пенсионерите и на другите съсловия. Увеличихме фискалния резерв от 4 милиарда. Но кризата в България се генерира отвън, от нашите партньори. Българската икономика е малка. 60 и няколко процента от нашия внос е от ЕС. В Германия има свиване на икономиката. Прогнозата е за 6%. Повечето европейски страни отиват на тези нива. Прогнозите много динамично се променят. Първото тримесечие на годината беше най-трудно. Газовата криза нанесе реални щети на българското производство.
- Какви са впечатленията ви, как кризата се отразява на бизнеса по места?
- Постоянно пътувам из страната. Срещам се с мениджъри, с управители на предприятия, работници, с местната власт. Все още е рано да се каже, но впечатленията, които си създавам, са за раздвижване през второто тримесечие в сравнение с първото. Образно казано, първият шок от това, че е дошла криза, е преодолян. Защото кризата е и психологическо състояние. Когато всеки ден медиите казват "Криза, криза, криза, Америка пада, Германия пада...", всички се парализират, свиват се банките, реалните предприятия. Но настъпва момент, когато и хората, и фирмите си казват: "Криза, но трябва да се живее. Трябва нещо да се измисли, да се започне дейност." Но при всички случаи тази година за всички нас условията ще са тежки. И затова точно е необходима много голяма динамика на управлението, адекватни и отговорни решения.
- А бизнесът? Той трябва да има чувството на стабилност?
- Говорил съм с много бизнесмени. Най-важното за тях е финансовата стабилност на държавата и на финансовата система. Това е първият приоритет. Защото ако те се сринат, ще има последствия и за хората, и за бизнеса. Правим всичко възможно да подпомогнем реалния сектор - и чрез инвестиционната програма на държавата, която засяга най-вече строителния сектор, и с привличането на инвестиции. Наскоро стартира привличането на инвестиции в условията на криза - до 80 милиона лева за строителство на завод в Ловеч за сглобяване на производство на автомобили.
Постоянно водя разговори с различни бизнесмени, които идват от чужбина с важни намерения, за големи инвестиции в България.
- И сега ли?
- Да, и сега. Съвсем наскоро беше огласена голяма компания за строителство на екологични заводи. Досега Банката за развитие е отпуснала като кредит 250 милиона лева. Това конкретно засяга близо 140 малки и средни предприятия и хиляди работни места.
Има вече следващ ресурс - отпуснати са 500 милиона и сме готови и допълнителни ресурси да отпускаме, за да помогнем не само инвестиционните проекти. Но да има оборотни средства и за земеделието. Един от траншовете ще бъде насочен директно за земеделски производители.
Това вече е в ход, доколко знам, от Банката за развитие. Така че това прави българската държава.
Много рисковано би било да се похарчи целият фискален резерв, за да се развият нещата в момент, когато не е ясно какъв ще е финалът на кризата.
Правим и ще правим още действия. Изграждането на индустриални зони също е предпоставка за развитие на индустриалния сектор. Вземаме мерки за разрастване на строителния сектор и за привличане на инвестиции. Следващият елемент е социалната защита за хората, които са на половин работен ден. Националният план по заетостта непрестанно се актуализира.
Затова казвам, че експерименти от рода на някой дошъл да се обучава как да се управлява държавата, в момент на криза не трябва да се правят.  
- Какво бихте казали на чиновниците, които няма да получат 10% увеличение от 1 юли?
- Първо, знаете, че заплащането на бюджетния сектор се формира най-вече от постъпленията за бюджета. Ако няма достатъчно постъпления, трудно можем да си позволим такива луксозни стъпки в условия на криза, когато съседни страни намаляват рязко заплатите в публичния сектор, а и в частния, за да оцелеят. Държавната служба обаче дава много по-голяма стабилност и предсказуемост за всеки, който е в нея. Защото се чувства защитен. Прочетох с интерес информация за конкурс - мисля, че в РДВР Благоевград беше. За 31 места са се явили 390 души висшисти, все за места на полицаи. В условия на криза държавната служба дава стабилност на доходите. Затова следващата година, година и половина най-важното е да опазим постигнатото успоредно с продължаването на реформата във всички сфери. Защото кризата не бива да ни обезкуражава. Не бива да се концентрираме само в нея. Трябва да продължим промяната в страната чрез законодателство и действия на изпълнителна власт. Това изисква много голяма концентрация.
- Елена е в леговището на пиратите. Притеснявате ли се за нея? Какво й казвате?
- Естествено, казвам й да бъде внимателна. Да не се впуска в авантюри. Елена е опитен журналист. Тя е била в Афганистан, и в Чечня, и в Босна и Херцеговина, и къде ли не по горещите точки. Тя знае как се работи в такива трудни условия, опасни условия. Но молбата, която съм отправил към нея, е да не се подлага на неоправдани рискове. Защото рискове там има. Ежедневно. Въпросът е да бъдат преценени. Да не създава грижи на майка си, на близките.
- След един успешен премиерски мандат какво го очаква човека Станишев в живота оттук нататък?
- Знам ли какво го очаква. Животът е непредсказуем и това е неговият чар. Изключително благодарен съм на съдбата, защото за тези години получих възможността и честта да направя много неща за страната. Няма по-голямо удовлетворение за един човек, още повече политик - да може да направи неща, които са полезни. Като членството на България в Европейския съюз, като успешното ни икономическо развитие. Като това, да видя, че усилията не са напразни, не са на вятъра. Колкото и трудно да се измерват усилията на един политик, на един държавник, няма по-голяма радост от това, да видиш, че помагаш и на конкретни хора. В редица случаи, разбира се. Невинаги съм успявал. Оттук нататък нещата са в ръцете на българските граждани. Мисля, че няма от какво да се срамувам като резултати от управлението. Аз съм много самокритичен към това правителство. Знам, че не е направено всичко, имаше грешки - и с управлението на европейските фондове, и като подготвеност на администрацията. Важното е, че доброто, което е направено, полезното, което е направено, е повече. И това е огромно удовлетворение. И имам амбицията, тук вече говоря като партиен лидер, БСП, която няма за какво да се срамува от този мандат, да извоюва доверието на българските граждани и да продължи да променя страната към по-добро. Защото БСП е най-националната партия, най-устойчивата и стабилна партия в това отношение, като отговорност пред страната. Знаете ли, дори и в опозиция ние често сме се държали по-отговорно, отколкото управляващите. Просто защото това държавническо мислене е силно вкоренено във всеки един социалист.Такава е съдбата на БСП и историята й.
А в личен план аз винаги действам на принципа - правя това, което смятам за правилно, и давам всичко от себе си.