Standart News

Стела Стоянова
Чета във форумите коментарите за новия училищен правилник, въведен от просветното министерство, и не вярвам на очите си. Такава всенародна радост от образователни мерки в България сигурно е имало за последен път, когато при раждането на сегашния лидер на НДСВ и бивше величество Симеон Сакскобургготски държавата е повишила оценките на всички ученици с една единица. Толкова възторзи се леят в мрежата относно "твърдата ръка" и "железните мерки" на министър Даниел Вълчев, такава бурна радост от добре забравеното старо, възродено под формата на наказания и намалени поведения, че човек започва да се пита кое точно й е сбърканото на образователната ни система.
Очевидно, след като и родители, и учители въпреки 20-те години демокрация приветстват методиката на даскал Славе от килийното училище и неговия "дървен Господ" като единствен начин за справяне със сегашните ученици, проблемът е по-голям от простата училищна дисциплина. Всъщност става дума за объркаността на едно общество, което до такава степен не знае какво да прави и със себе си, и с децата си че с охота се отказва от свободата си и правото си да взема решения в името на така наречения железен ред. Всичко да е регламентирано, всичко да е описано в правилник, лошите ученици да се гонят, а лошите родители да се глобяват - това е идилията на една тоталитарна общност, която делегира на властимащите правото да мислят вместо нея. Българското училище е първата институция у нас, която доброволно настоява за връщането на тоталитаризма като за свое единствено спасение. Защото друга форма на съществуване то просто не познава. Като не можем да разясним - да забраним. Като нямаме личен авторитет - да бием през пръстите. След като учителят е достатъчно обрулен от системата, от липсата на признание и адекватна на него заплата, а не на последно място - и от навика да бъде обвиняван за всичко, което родителите са пропуснали да свършат, - нека Негово величество правилникът говори вместо него.
Вероятно мнозина ще заявят, че са нужни правила и че Вълчев въвежда точно това. Спор няма, но голяма част от тези правила под някаква форма съществуват и сега, а проблемът е точно в това, че никой не гарантира спазването им
И в момента правилникът забранява да се включват мобилни телефони в клас, и сега учениците не бива да влизат пияни в час (впрочем учителите също). Има ли наказани? Нека някой ми каже как един учител без авторитет, ако ще и да има триста правилника зад гърба си, ще накара 20 разглезени хлапета да изключат мобилките, докато им обяснява накъде гледа дядо Йоцо. Не само че няма да ги спрат, ами и ще го снимат и ще го качат във Vbox-а, където напоследък се вихри цяла галерия от образи на пияни или правещи стриптийз преподаватели. А за ученическите клипове да не говорим. "Тайният" живот на училището, който се разголва само в нета, е до голяма степен базиран на насилието - най-гледаните клипчета са организираните боеве в междучасията или след часовете. Правилникът не ги разрешаваше и преди. E, къде са наказаните? И колко деца разбират, че това всъщност е хулиганство, а не обикновен купон
Липсата на авторитети сред тях е толкова осезаема, че наказанието с метене на училищния двор звучи направо като пародия. На огромните дефицити, които образователната система възпроизвежда. И на тоталните липси, които не сме в състояние да санкционираме с нищо друго освен с намалено поведение. Доста неефективно, впрочем, защото няма да научи нарушителите на нищо друго, освен че другия път трябва да внимават да не ги хванат. Иначе сигурно скоро ще можем да се похвалим с най-чистите училищни дворове в Европа и с ученици, за които свободата и понятието "гражданин" са забучени на върха на метлата. Или направо са изметени по пътя към безупречния ред.
Колкото повече са забраните, толкова повече нарастват знаците за безсилието на обществото срещу собствените му деца. Защото то дори не е в състояние да ги наложи като хората за период, по-дълъг от ден до пладне. Живият пример е приетият неотдавна Закон за закрила на детето, който изискваше хлапетата да се движат след вечерния час с придружител или изобщо да не излизат. Да сте се завъртали около тийнейджърска дискотека напоследък?
А когато покажеш на някого, че имаш властта да въвеждаш правила, но не и да изискваш спазването им, той гледа с насмешка на всеки следващ подобен опит. И не само на него, а и на институцията, която го прави. Та затова - да мислим, когато забраняваме - ще имаме ли сили да наложим собствените си забрани.