Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 27 Април 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Германия и Израел: защо не се прави така


Николас Бусе,
Франкфуртер алгемайне цайтунг


Германско-израелските отношения са нещо много специално - това е известно на всеки политик в Берлин. Подчерта го и новият външен министър Зигмар Габриел: първото му официално посещение в Израел започна тъкмо в деня, в който се почитат жертвите на Холокоста.
Има обаче един въпрос, който все повече затруднява двустранните отношения: Германия, подобно на много други европейски държави не проявява разбиране за заселническата политика, прокарвана от премиера Нетаняху под натиска на религиозната десница.
Тази тема съдържа многобройни аспекти: морални задръжки, грижа за стабилността на Близкия изток и (макар и негласно) известно съобразяване с нагласите на мюсюлманските малцинства в Европа. Впрочем Германия далеч не е най-острият критик на Израел. Поради своята историческа вина Берлин никога няма и да са превърне в такъв. Но противоречията си остават и започват да се проявяват все по-открито.
Въпросът е: как точно да се подхожда в това отношение? При посещението си в Израел Зигмар Габриел заложи на конфронтация. Планираната му среща с противници на заселническата политика беше публична обида за министър-председателя Нетаняху (който, впрочем, отмени разговорите с германския външен министър - бел.ред.). Да се говори за "напълно нормална практика", както се изрази самият Габриел, в случая е чисто и просто невъзможно.
Опозиционни неправителствени организации се посещават в страни с авторитарни режими, но не и в съюзническа, демократична държава. Израел не е страна, в която има нужда да се стимулира общественият дебат - подобно нещо е необходимо в условията на диктатура.
Ако Берлин има (добри) аргументи срещу по-нататъшното строителство на еврейски селища в палестинските земи, то е длъжно да ги изложи в разговорите си с израелското правителство.
Истинските проблеми не се решават така.
За съжаление, Нетаняху не съумя да прояви достатъчно самоувереност и да пренебрегне недружелюбния жест на Габриел. И все пак: недипломатично беше най-вече поведението на германския външен министър. Той не се отказа от плановете си да разговаря с опозиционни неправителствени организации, макар че знаеше много добре какво мисли домакинът му по този въпрос.
Истинските проблеми не могат да се решават с подобна политика, залагаща на символи. В Израел вече няма много привърженици на двудържавното решение за Близкия изток, докато в Германия то остава предпочитаната опция. Този въпрос обаче не бива да се превръща в обект на игрички, а следва да се обсъжда на сериозни преговори. Палестинският конфликт не е в основата на множеството катаклизми в арабския свят, чиито последици Европа започва все по-ясно да усеща. Той обаче допълнително ги разгаря.

Изпрати на приятел