Standart News

- Г-н Пирински, вие сте свидетел на възникването на кризата в САЩ. Защо се стигна до този глобален финансов и икономически срив?
- Икономистите са единодушни, че кризата възникна заради диспропорционално развитие в икономиката. Едни сектори растяха много по-бързо за сметка на други, които останаха пренебрегнати. В резултат на това се породи конфликт и в дългосрочен план бяха необходими корекции. Секторите, които са се развивали прекалено бързо, се свиват, а тези, които са били пренебрегнати, получават повече внимание, инвестиции и трудови ресурси. Така че кризата в някакъв смисъл е положително явление, защото възстановява приоритетите, които са били нарушени. В САЩ, откъдето започна всичко, прекалено развити бяха услугите и финансовият сектор. Моята основна теза е, че главната причина за тази диспропорция е отварянето на Китай през 70-80-те години на ХХ в. В резултат на което основните компании в САЩ постепенно изнесоха там производствата си. Но мениджмънтът, финансовите отдели и съпътстващите услуги останаха в Америка. Така се получи разделение на типичната голяма американска фирма, а това донякъде важи и за западноевропейските. Този модел беше устойчив за повече от 20 години, тъй като огромният потенциал на китайската икономика позволяваше свръхрастеж на печалбите на западните компании. Това беше изгоден обмен и за двете страни, защото технологии, ноухау и капитал навлизаше интензивно в Китай и Индия. Вследствие на този процес там се развиваха ускорено основните производствени технологии, докато в Америка и Западна Европа се развиваха предимно услугите и финансовият сектор. Така изтокът изгради производствената си база, докато на запад финансовият сектор достигна 40% от БВП. Това, че в Америка реалното производство бе почти на изчезване, постави основите на кризата.
- Да, но какво в крайна сметка я провокира?
- Провокира я простото обстоятелство, че дори работната ръка в Китай не е неизчерпаема. Нейната цена започна да се покачва, в резултат на което печалбите и възвръщаемостта на инвестициите тръгнаха надолу. А във финансовия сектор трудно се прави стъпка назад - този, който е свикнал да получава 30%, не е съгласен да се задоволи с 10%. Опитът да бъде намерен нов Китай бе обречен на неуспех. Единственият изход беше масивното навлизане на капитал в едно огромно инвестиционно пространство - недвижимите имоти, където беше достигната забранената зона на високолихвените заеми. Те в крайна сметка не можеха да бъдат обслужвани. Ето така всъщност започна финансовата криза.
- Какво е проявлението на кризата в България?
- В България тя не е финансова. У нас диспропорциите са незначителни. Кризата бе привнесена отвън поради отворения характер на българската икономика.
- Това, че не е чак толкова дълбока кризата в България, значи ли, че по-лесно и по-бързо ще излезем от нея?
- Мога да бъда оптимист. Фактът, че досегашният спад не е толкова всеобхватен и дълбок, може да бъде интерпретиран и като вероятност за по-бързо излизане от кризата. Очакваните промени няма да са толкова драматични, колкото са в САЩ и Китай.
- Опасенията на нашите икономисти и на бизнеса са, че намаляват външните инвестиции, на които нашата икономика много разчита. Какво може да се направи?
- Според мен това е временно.
Мастодонти като Китай освобождават инвестиционно пространство. Сега е моментът за агресивно привличане на инвестиции в България.
- Как България може да използва тази ситуация и да заеме част от мястото, освободено от Китай?
- Трудно, защото ние живеем в силно конкурентен свят.
- У нас идват избори, а с тях и ново правителство. Обикновено за чуждите инвеститори това е знак за повишено внимание. Как да го преодолеем?
- Това, че ще дойде ново правителство, е най-естественото нещо в една демокрация. Не очаквам драматични политически промени, а нормална промяна към по-добро. Ако положим достатъчни и целенасочени усилия за подобряване на бизнес средата в България и я поляризираме интелигентно в чужбина, инвестиции неминуемо ще дойдат.
- От какво правителство имаме нужда, за да дадем добър сигнал за чуждите инвестиции?
- Ако мога да дам съвет - едно правителство, отворено към цивилизования свят, независимо дали на Изток или на Запад. Управляващите трябва активно да поддържат дипломатически и търговски отношения с останалия свят.
Валерия Стойкова