Standart News

Артритът е възпаление на ставите. Той е често срещано явление сред възрастните хора. Болестта обаче поваля и деца. Най-често те страдат от така наречения ювенилен идиопатичен артрит. Неговите симптоми включват болка, подуване, умора, топлина и скованост на ставите. За да е сигурно, че детето е болно обаче, те трябва да продължават повече от шест седмици. Обикновено артритът е следствие на автоимунни смущения. При тях имунната система, вместо да пази организма от вируси и бактерии, започва да го атакува. В резултат на това се появяват и възпаленията на ставите. Учените предполагат, че болестта има наследствен характер. В зависимост от особеностите си пък страданието се дели на седем вида.
Ревматоидният артрит например се предшества от треска, която продължава поне две седмици. Тя може да прекъсва и да започва отначало, като се изостря за три дни. През това време детето получава уголемяване на лимфните възли или на черния дроб, или на далака. Също така може да развие възпаление на белите дробове или сърцето. Появява се и характерен обрив, който е блед и не дразни. Олигоартритът поразява между една и четири стави през първите шест месеца. След този период болестта може да засегне още места. При третия вид пък всички изследвания за артрит се оказват негативни, въпреки че са засегнати поне пет стави. При псориатичния артрит децата страдат едновременно от артрит и псориазис.
Най-често ювенилният артрит атакува колената и ставите на ръцете. Затова един от първите симптоми често е накуцването сутрин след ставане от леглото. Другите характерни признаци са обривът и треската. В някои случаи болестта може да причини възпаление на очите или сърцето. Те са едни от най-тежките усложнения. Затова лечението налага и работата в екип на много специалисти. Сред тях трябва да са педиатър-ревматолог, физиотерапевт, психолог, офталмолог и дори зъболекар. Денталният лекар е нужен, защото често децата започват да срещат трудности с миенето на зъбите си заради затрудненото движение. Това пък води до по-честото им разваляне.
Лечението на артрита включва лекарства и немедикаментозни подходи. Нестероидните противовъзпалителни хапчета са първите стъпки в лечението. Към тях се числят аспиринът, медикаментите от групата на ибупрофена и напроксена. Те блокират субстанции, наречени простагландини, които водят до възпалението и болката. Някои от тези лекарства се продават и без рецепта. Всички те обаче имат доста нежелани ефекти, затова задължително се консултирайте с лекар. Той ще прецени и каква доза е добра за детето. Следващата стъпка в лечението са противоревматоидните медикаменти. Тъй като при децата са нужни малки дози от тях, за да се облекчи болката, по-рядко се появяват и нежеланите им ефекти. Сред тях е увреждането на черния дроб. То може да се спре с редовни кръвни изследвания и наблюдение. Кортикостероидите са друга група лекарства, кoято се използва при тежките форми на болестта като възпаление на сърцето. Те могат да се дават венозно или на хапчета. Проблемът е, че лекарствата имат силни странични ефекти. Те водят до промени в лицето, отслабват здравината на костите, увеличава се и податливостта към инфекции. Биологичните агенти са друга алтернатива на лечение при децата. В момента съществуват пет вида - etanercept, infliximab, adalimumab, abatacept и anakinra. Три от тях блокират действието на тумор некрозис фактора. Това е естествен белтък в тялото ни, който помага за възникването на възпаленията. Четвъртият спира активирането на Т-клетките от имунната система. Петият действа на различен белтък с аналогично свойство. Той се нарича интерлевкин-1.
Лечението извън медикаментите също е много важно при артрита. Редовното движение има огромно значение. Програма с упражнения трябва да изготви специалист. Нейното изпълнение ще помогне на детето да поддържа мускулите си и така да компенсира недостатъците на ставите. В ремисия лекарите препоръчват и включването на детето в отборни спортове. Особено полезно е плуването. При него човек използва всички свои мускули и стави, без да ги натоварва с килограмите си. Много важни са и разговорите с детето. То трябва да разбере, че никой няма вина за появата на болестта. Много често малчуганите смятат, че това е наказание за нещо лошо, което са направили.