Standart News

Така великият Вазов описва Рила планина само преди 120 години. Така може да я опише и всеки планинар, бродил по тесните пътеки на "дома на боговете" до преди десетилетие. Идиличната картина обаче вече не съществува. Чудните влажни и спокойни лесове, красивите зъбери, които носеха спокойствие само с присъствието си, днес са фон за снимка.
Най-горещият ден за това лято - събота, 25 юли. Лифтът от Паничище до хижа "Седем рилски езера". Стотици хора в безформена опашка чакат ред под безмилостните слънчеви лъчи. Жегата видимо пречи и на машините - от време на време спират, защото прегряват, а седалките на лифта увисват в безтегловност. След близо 3 часа чакане се добрахме до най-новото съоръжение, подарък от човека за планината. Само за 20 минути минаваш един от най-трудните и стръмни терени и се стоварваш почти пред Долното езеро. Оттам се разкрива спираща дъха гледка - рояци от хора в индийска нишка като мравки пъплят по билото на планината. С една-единствена цел - да се снимат с райските езера - душата на Рила. От време на време между веригата от хора се появяват като малки феи други едни човечета, с пликче в ръка, и обират остатъци от цигарени фасове, закуски и пликчета. Не, това не са наети за целта чистачи, а хора, влюбени в природата - обикновени планинари. Влизаш в мравуняка и бавно по пътеката се устремяваш към първото възвишение - оттам се виждат трите най-ниски езера, Долното, Рибното и Трилистникът. Никой не ходи до тях. Основният маршрут води към Бъбрека. Едно от най-големите езера се е превърнало в гнездо на безпардонни купонджии. Бавно разпъват одеяла и платнища, после вадят стоплилата се бира, за да я поставят в кристалночистите води на езерото. Жегата поваля дори най-големите мъжаги и провокира всеки да се топне в ледената вода на Бъбрека. Голяма част от старите планинари не се поддават на изкушението - те знаят, че не трябва да мърсят душата на планината
Група испанци обаче не се вълнуват от правилата, а съвсем естествено, като на плаж, свалят бързо дрехите, остават по бански и страхливо запристъпват по красивите камъни на дъното. Студено им е, но меракът е по-силен. Нали затова лифтът ги е качил дотук. Някой обаче е минал преди тях и е посял изключително ценни салфетки от сандвичи на дъното на езерото. Продължаваме с надежда колкото по-нависоко се качваме, толкова по-малко хора да има и да открием това, за което бяхме дошли - спокойствие и онази космична енергия, която има само в Рила. Илюзиите бързо се изпаряват като мираж в пустиня. Нагоре множеството се увеличава и всеки тича към върха. Стигаме до езерото Сълзата, а вече сме горди собственици на пликче, пълно с фасове. Трудно осъзнаваш красотата, когато тя не се отразява в очите наоколо, а блести само от втренчените обективи на японските апарати. Не че снимането е порок, напротив - изкуството е да запечаташ красотата във времето, но човек е неспособен да създаде картина върху плака, ако първо не я осъзнае с очите си. Доста уморени и леко притеснени за язвата, която започва да се отваря в сърцето на Рила, за езерата, които се превръщат в къпални, и пътеките, които скоро може и да са шосета, слизаме надолу по стръмния рид. Умората определено ни поваля, а видът на огромната опашка пред лифта поражда у нас желание да пренощуваме в топлата прегръдка на планината. Не сме взели обаче палатки, затова се запътваме към рецепцията на хижа "Седемте рилски езера" с идеята да се настаним. Преди десетина години тя беше просто туристически дом с огромни спални за по 10-20 човека. С карта от туристическото дружество нощувката на човек излизаше към 3-4 лв., а без нея - 5. Усмихната рецепционистка започва да рецитира цените: 100 лв. за двойна стая със санитарен възел, 60 лв. за двойка без санитарен възел... Ще се слиза към Паничище, но първо решихме да пием по една студена вода в кафето на хижата. Влизаме и заварваме ултрамодерен бар с яко озвучение и най-новите хаус хитове. И това няма да го бъде. А опашката на лифта е все така голяма. Камъните по старата пътека ни призоваха и заслизахме надолу с поглед, вперен в краката, и само с една мисъл: "Ясно защо екоактивистите правиха жива верига против построяването на лифта до Седемте рилски езера".
Иваничка Тодорова