Sponsored by Mtel

Standart News

Здравето ЧЕТВЪРТЪК, 3 Септември 2009

Реклама







A
A
A
размер на текста

След неуспешна терапия у нас:

Стоян се моли за билет до Израел

Днес компютърът е единствената радост на запаления рибар


"Най-голямата му радост бе да строи и да обикаля света", разказва през сълзи Валя - майката на 32-годишния Стоян Божилов от София. Младият мъж е един от стотиците българи, принуден да събира милостиня стотинка по стотинка - за да се пребори за живота си.

Адът се отваря пред Стоян преди година. През септември младият мъж започва да се оплаква от болки във врата и рамото. След седмица болките стават нетърпими, а цялата му дясна ръка изтръпва. Страшната новина идва след консултация в МБАЛ "Царица Йоанна" в София - 87-милиметров злокачествен тумор на гръбначния мозък, засегнал черепно-мозъчните нерви и други части от нервната система. Болките са нетърпими, спомня си с ужас майката Валя. Но това не е най-страшното. Проведената лъчетерапия дава незначителен резултат. И след финансовата помощ на роднини, приятели и колеги Стоян заминава за консултация в Италия. За нещастие се оказва, че и там не може да му се помогне.

Надеждата
И после се явява новата надежда - личната лекарка на Стоян го свързва със специалисти от медицински център "Асута" в Тел Авив. От Израел смятат, че могат да го излекуват. Операцията обаче трябва да се направи спешно - докато младежът е в сравнително добро неврологично състояние. Защото туморът може да се разшири и да запълни още повече шийния гръбначен мозък. А Стоян да се парализира напълно или ракът да засегне функциите на пикочния му мехур. Лекарите са категорични - намесата трябва да е спешна. Иначе го грози смърт.
Сумата за операцията обаче е огромна - $42 000. А с разходите по престоя и пътуването ще набъбне до около $100 хиляди, изчислила е майката на Стоян.

Преди трагедията
Много енергичен и трудолюбив - така приятелите описват Стоян. Младият мъж е оператор на бетонен възел. Практикува професията си дори в чужбина - прекарва 6 месеца в Либия. "Работата много му вървеше", спомня си с гордост Валя. Днес синът й е неузнаваем. "Някога беше запален рибар, постоянно ходеше на язовир “Доспат", разказва Валя. Сега е "затворник" у дома. А единствената му радост е компютърът. От "стария" Стоян е останала само любовта му към котките и вярата - че ще се излекува в Израел. И голямата надежда, разбира се - че няма всеки ден да се събужда със страха, че вижда слънцето за последен път.
Кремена Бедерева

Изпрати на приятел