Standart News

Тодор Чобанов, зам.-министър на културата
- Г-н Чобанов, промените в закона за културното наследство, които предложихте, предизвикаха бурен дебат в обществото - защо?
- Необходима ни е цялостна реформа - структурна и законова. Ние всъщност ще я започнем, един мандат няма как да стигне. Първото, което поисках в моя ресор - опазването на културно-историческото наследство, бе пълна ревизия на документацията за паметниците в бившия НИПК - сега Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ). Първичният доклад ме накара да се хвана за главата. За част от недвижимите ни културни паметници в НИОНКЦ документи липсват или не могат да се открият. Представете си човек без паспорт и ЕГН. Без документи паметниците нямат правен статут, тоест са обречени. Невъзможно е дори да се отпуснат средства за спасяването им. Наличната документация пък е объркана, намирането на нещо е цял подвиг. Тази структура от държавни служители не се справя със задачите, които са й възложени. Обслужването на гражданите е недопустимо бавно. Дори от МВР и кметове чакат по 6 месеца за справка от НИОНКЦ.  Очевидно в тази институция има перманентни конфликти на интереси - на тези, които контролират, изпълняват и предписват, и на частни лица. Всичко, което установим в тази посока, ще бъде дадено на прокуратурата.
- Затова ли поискахте промените?
- Точно така. Приехме идеята министърът да поеме отговорността и лично да прилага контрола и разрешителния режим. Искаме НИОНКЦ да заработи експертно, да обслужва бързо гражданите и институциите. Научните, изследователските и проектантските задачи да се отделят от контролните и административните, които ще се поемат от новия Инспекторат. На мястото на НИОКНЦ всъщност ще има няколко структури и те ще са в различни краища на страната. Тоест при хората, които обслужват. На първо време мислим да създадем 2 регионални звена извън София.
- А защо се стигна до острите спорове?
- Добре е, че има дебат. А ние изпълняваме закона такъв, какъвто е. Ако на 29 септември Конституционният съд реши да отмени част от закона, ще приемем. Но има много емоция в дебата за закона - и при колекционерите, и археолозите. За съжаление законът се сведе до параграф 5, който опира до тях - заради съдбата на едва 50-100 предмета. В закона има много по-сериозни проблеми. Например на едни лица се разреши да станат собственици, а на други - не. Когато има разминаване в подхода, има и напрежение.
- Как ще се гарантират интересите и на обществото, и на притежателите на културни ценности?
- Първо, чрез тоталната забрана за износ на археологически паметници. Имаме нужда тези предмети да останат у нас, да докарват туристи и да носят пари на държавата. Второ, факт е, че има укрити колекции. За мен предмет, който е в долапа, не обслужва обществения интерес. Трябва да извадим на светло колекциите, да гарантираме, че няма да напуснат България и че ще се съхраняват правилно. Нормално е колегите да са разтревожени - колко от тях са изкопани от иманяри и са придобити с престъпление, колко са изнесени от страната? Тези, които са останали в България, трябва да излязат на светло. Дали притежателите им ще бъдат признати за собственици с ограничено право за разпореждане, или ще бъдат определени като държатели, е въпрос на законодателно решение.
Трябва да има еднократна регистрация, с което съществуващото да излезе на светло. Ако тя се провали, много от ценностите ще изтекат в чужбина. Нужно ни е това ново начало, както бе приложено в Италия, Гърция и други държави. И там има частни колекции и частни музеи, проведени са еднократни регистрации. И се знае - нататък ще се придобиват само предмети с доказан произход. Докато не направим това, ще има проблеми.
- А с парите имате ли проблеми?
- От няколко дни колеги археолози не спират да звънят за помощ. Много от старините ни са заплашени от срутване. Пари на практика няма, наследството, което получихме, далеч не е блестящо.  Дълго ще водим кризисна политика.
Божидар Димитров