Standart News

- Г-н Първанов, чухте ли новата клетва на магистратите: "Да ти се обади Красьо дано!"?
- Не, но е оригинална. Може да звучи като виц, но и на мен детето ми онзи ден ми каза: Татко, не вдигай телефона, че може да е Красьо.
- По-скоро е стряскащо, отколкото майтап.
- Не е майтап, че ме хващате да пътувам тъкмо за Плевен. Поканен съм на откриването на новата Съдебна палата. Това е и моят роден град, така че няма как да не присъствам на тържеството. Не само прочути хора като Красьо са от Плевен...
- Той май не ви е уплашил, та да не си вдигате телефона?
- За разлика от съдиите, които де факто са магистрати в залата - извън Съдебната палата не вземат решения, не дават консултации и не обсъждат работата си - при нас, прокурорите, е различно. Дори в извънработно време е нормално да ни търсят служители на МВР, длъжностни лица, граждани. Често се налага да реагираме светкавично по някои дела, да приемаме сигнали за тежки нарушения и престъпления, по които работата не търпи отлагане. Затова на всички административни ръководители в прокуратурата са предоставени служебни телефони, чиито номера са публични. Прокурорът трябва винаги да си вдига телефона. И за мен няма гаранция, че някой с лоша репутация няма да ме набере. Ще му вдигна, друг е въпросът какво ще чуе от мен.
- Много шум се вдигна да се огласят имената на магистратите, на които Красьо се е обаждал, но те са прекъснали разговора. Не заслужават ли тези магистрати служебна благодарност вместо сочене с пръст?
- Висшият съдебен съвет взе възможно най-правилното решение. Всичко бе огласено, в това число магистратите, от които не трябва да се търси отговорност. Факт е, че много колеги са постъпили професионално, прекъсвайки разговора с Красьо, без да са се поблазнили дори да разберат за какво става дума.
- Как оценявате всъщност случая "Красьо"? За корупция ли става дума, или е опит за създаване на паралелна съдебна власт от 50-60 магистрати, които по-късно да бъдат рекетирани за "правилно" решаване на конкретни следствени и съдебни дела?
- Подкрепям позицията на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. Пороците не са в хората, а в правилата. Докато не въведем ясни критерии, по които да се оценяват магистратите, да се повишават и назначават на административни длъжности прозрачно и принципно, винаги ще има съмнения за лобиране от лица в съдебната власт, от икономически или политически кръгове. Има ли правила, ще отпаднат и съмненията.
- Но нали стана ясно, че и депутати са си говорили десетки пъти с Красьо. И са гласували във ВСС да влязат хора, които после излязоха от тефтерчето на Черничкия?
- Не бих искал да коментирам действията на политици и на хора извън съдебната система. Нека българските граждани сами да преценят.
- В крайна сметка полезен ли се оказа скандалът "Красьо"?
- Оздравителен. Лекарство. Показа на всички магистрати, че това не е пътят за развитие в кариерата. Че административните ръководители и членовете на Висшия съдебен съвет трябва да пазят гласуваното им доверие, тъй като е твърде крехко.
- Приемате ли идеята да няма парламентарна квота за членове на ВСС?
- Това не е най-голямата беда. Разделението на властите е условно и всяка власт трябва да бъде ограничавана да злоупотребява с дадените й правомощия. Не бих казал, че сегашният модел е порочен, още повече че голяма част от колегите, избрани от парламентарните квоти, са магистрати. Има и добри попадения, има и не чак толкова добри, както се видя. Не е проблем и участието във ВСС на адвокати, макар да не са част от съдебната система. Защитниците нямат право да се явяват по дела и едновременно - като членове на ВСС, да оценяват съдиите, които са ги "порязали" на съответните процеси. Не казвам, че не може да се мисли и за друго законодателно решение.
- Коя тогава е най-голямата беда в съдебната система?
- Липсата на ясни правила за атестиране на магистратския труд. Оценката, която самите ние си даваме във ВСС, често е неточна и некоректна. Не може в една система най-добрите да са 95% от всички служители, каквито в момента са резултатите от атестациите. В момента оценките за работата са две - "много добър" и "добър". Тоест, колкото и лош да е един прокурор, съдия или следовател, не може да има "задоволителен" или "незадоволителен". Нужна е промяна в уредбата за атестиране, така че да се гарантира обективност. Не е нормално най-добрите - тези, които се отличават с работата си, да са повече от 10-15%.
- Как оценявате позицията на главния прокурор, която сам обяви публично?
- Основното му послание е ясно - да се приеме закон, които не дава възможност на никой магистрат да злоупотребява с власт. Главният прокурор също не трябва да е недосегаем, за да няма и капка съмнение, че може да злоупотреби с власт. Всеки трябва да носи морална, дисциплинарна и наказателна отговорност за решенията си. За мен с това г-н Велчев демонстрира и екипност. Показа, че взема решенията си, след като е чул мнението на ръководителите под него. Видяхте как по събрани от различни звена в прокуратурата доказателства той лично поиска имунитета на четирима народни представители. И няма да се откаже от правото и отговорността да поиска още имунитети, ако екипът му е намерил основания за това.
- Преди два дни външният министър Румяна Желева заяви, че прокуратурата е започнала работа срещу корупцията по високите етажи на властта едва след като се е появила политическа воля?
- И тук няма да чуете коментар. Ще кажа само, че три от четирите дела срещу бивши министри бяха образувани, преди да е "дошла" политическата воля. Сегашното ръководство на прокуратурата, и в частност главният прокурор, от първия ден изпълнява добросъвестно задълженията си независимо от промените в законодателната и изпълнителната власт. Мога да гарантирам, че държавното обвинение работи коректно, професионално и не се интересува от политически интереси. Явно пак обаче трябва да припомня: прокуратурата не разкрива, а разследва престъпления. Каква вина имаме за това, че до март-април 2009 г. контролните органи не ни пращаха сигнали за нарушения във висшите етажи на властта. Щом получихме такива, образувахме дела срещу действащи министри. Когато приключихме голяма част от работата по тях, поискахме депутатските им имунитети, за да повдигнем обвинения. Доскоро нямаше дела срещу управляващи, защото самите те трябваше да посочат нечитавите в собствения им екип.
- Появи се още едно дело от обществен интерес, което лично ще наблюдавате - срещу бившия военен министър Николай Цонев.
- Твърде рано е да говорим за това дело. Г-н Цонев е обвинен в качеството му на министър, но и като директор на "Социални дейности" в Министерството на отбраната.
- Кой ще е следващият ви клиент?
- Кой каквото си е надробил.
Божидар Димитров