Standart News

Юлиана Ончева

Какъв подарък заслужава СДС за 20-ия си рожден ден на 7 декември? За всички, които обичат синята партия или поне си спомнят с носталгия за романтичните й силни години, отговорът е еднозначен - нов лидер.
Решаващата битка за шефския кабинет на "Раковски" 134 ще е на Никулден, когато ще се проведе вторият тур на вътрешните избори за ръководство на партията. Надпреварата започва в неделя, но нито настоящият председател Мартин Димитров, нито който и да е от тримата му конкуренти за поста могат да спечелят състезанието от раз. Балотажът обаче на практика ще е между незавидното статукво в момента - около 3 на сто подкрепа за СДС заедно с ДСБ, и надеждата съюзът да тръгне нагоре в класациите за обществено доверие. Може да стане, ако начело на сините застане нов водач - Любен Петров или Иво Цанев. И двамата са с немалък политически опит, ползват се с добро име в структурите, в това число и в СДС-София, имат управленски умения и най-важното: носят синята идея в сърцата си. И могат да направят така, че партията да не прилича нито на бастун с удобна дръжка, на която ГЕРБ евентуално да се подпре, нито на сгънато няколко пъти листче, пъхнато под крака на ДСБ масата, за да не се клати.
С шеф Мартин Димитров СДС изглежда така. Разбита армия на шумен фронт - като липсва генералът с авторитет, войнишкото недоволство се превръща в скандал, ако не и в бунт, както напомня историята.
От Мартин Димитров не само генерал, но и политик не става, да не говорим за лидер. Защото не желае да се изправи пред армията си - дори когато е съюзническа, и да поеме отговорност. Последният пример даде Иван Костов: "Казах на Мартин "няма ли да излезеш и да кажеш, че предложението за вдигане на хазарта беше на СДС", а той ми отговори "не ме занимавай, отивам на събрание", разказа лидерът на ДСБ по БНТ вчера.
Ясно е защо седесарите се притесняват, че ДСБ ще ги претопи. Въпросът пред тези от тях, които ще отидат до урните на вътрешния вот, е: Петров или Цанев ще изберат ли колективното мероприятие пред личната отговорност. Ако се съди по социологическите проучвания, отговорът на мнозинството сини е "не". И в това е шансът на СДС, да излезе от подчинената си роля и да бъде възприет поне като равностоен партньор от останалите десни. Иначе всички викове от типа "помощ, Костов ни превзема" ще продължат да будят повече съжаление, отколкото желание партията да бъде спасявана. Защото лидерът й я предава без бой, дори когато никой не я атакува.
Петров и Цанев говорят за политика, за градене над вече създаденото (Синята коалиция ще продължи да съществува, дори да се разширява), не за рушене на принципа "всичко започва от мен", за екипност и правила. Димитров обикаля събрания от град на град и обещава да намери работа на сините активисти, понеже "от ГЕРБ са му обещали". Нищо, че в ГЕРБ май въобще не знаят. За спазване на устав, неизпълнени обещания и бъдещи намерения не става и дума.
Проблемът е, че лидерска или не, всяка партия се олицетворява с лидера си.
И не е честно СДС да прилича на дисциплиниран гимназист, който редовно си е учил уроците, но трудно пише есе на свободна тема. Най-малкото защото СДС е партията на свободата. Или поне беше и има шанс отново да стане такава, ако успее да се пребори със собствената си закостенялост.