Standart News

Те са лекари и лидери по призвание. Общото между тях е Хипократовата клетва, а различното - позицията им за здравната реформа. Затова и спорът им е принципен, като между хирург и джипи. Единият е здравният министър Божидар Нанев, а другият -  шефът на общопрактикуващите лекари Любомир Киров.
Точно като хирург от първия ден в здравното министерство Нанев се захвана с дългоочавната реформа в болници. А Киров пък като солиден доктор започна да опипва внимателно почвата и да казва плюсовете и минусите при трансформацията на лечебниците. "Всеки пациент заслужава най-доброто лечение, затова качествените болници трябва да се развиват, а изостаналите да се реформират", категоричен е Нанев. Киров обаче не приема, че в кризата е възможно да се направи реформа, тъй като за нея са нужни милиони. Нанев обаче смята, че липсата на средства няма да спъне реформата, тъй като с част от мерките се въвежда строг контрол върху почти безразборните разходи на докторите както в доболничната, така и в болничната помощ. За премахването на "лъжливите" клинични пътеки, за отчетените, но неосъществени профилактични прегледи, за неосигурената денонощна помощ на пациентите Нанев е твърдо "за". "Можем само да мечтаем за европейските групови практики, където има по 40 души, които помагат на тримата общопрактикуващи лекари", продължава да твърди Киров. Нанев обаче веднага контрира, че бъдещето на медицинската помощ в малките населени места е именно в съвместните усилия на спешните кабинети и личните лекари, които да осъществяват дежурства и по този начин да си увеличават приходите. Заради това в бюджета са отпуснати допълнителни пари, с които да се плащат извънредните часове труд в спешния кабинет. Освен това Нанев е категоричен, че работата му не е да защитава интереса на лекарите, а на пациентите. И че здравеопазването съществува именно заради тях.
Според Киров обаче няма как лекари, които мислят за това как ще си платят тока, интернета и наема, да могат да изпълняват пълноценно задълженията си и да се грижат за пациентите си. И започна стачка. Заради тези условия и най-вече заради забавените пари, които държавата трябваше да преведе на докторите за изработеното от тях през януари. Кабинетът не се забави много и още на следващия ден пусна парите. И джипитата спряха стачката. Дали обаче протести ще има всеки път, когато заплатите им закъснеят, предстои да видим.
На практика и Нанев, и Киров имат една цел - първо не вреди на пациента. Всеки обаче я гледа от собствената си камбанария. За Киров тя е достойният труд на всеки един личен лекар. А за Нанев - правото всеки пациент да получи най-доброто за себе си.
Боряна Йотова