Standart News

"Госпожо, добре ли съм си нанесла фон дьо тена?" На 24-годишната Деси често й се налага да отговаря на подобни въпроси редом с питанията за стиховете на Ботев например. Тя е една от малкото абсолвентки, осмелили се не само да влязат в класната стая, за да изкарат педагогическия си стаж, колкото да отбият номера. А и да превърнат учителската професия в своя съдба. Дали за цял живот - времето ще покаже.
За своите ученици Десислава Данова е колкото класен ръководител, толкова и приятел във Фейсбук. Целият й девети клас има група там. В социалната мрежа Деси праща домашните работи и дава спешни поръчки - за есета, за конкурси, за помощ при почистването на класната стая. Последния път свикала тийнейджърите по спешност, за да й помогнат с подготовката за първия учебен ден. "Понякога и те ми пращат писмени работи в мрежата. Обичат да ме питат абсолютно за всичко - за гримове, за гаджета, за раздели. А като стане дума, че ще имаме дискусия за любовта - всички са на линия", разказва Данова. Тя въвела научно-техническата революция в 51-во училище преди всичките си колеги. "По-възрастните не ползват толкова често интернет, други само включват учениците сред приятелите си, но нямат такива групи на класа. Аз обаче установих, че вършим работа много по-бързо в мрежата, отколкото по всички други начини. Децата, и да не си вдигат телефоните, са все пред компютъра. Пусна ли им съобщение, получавам отговори за нула време", споделя Десислава, която е и най-младият учител в столицата. Когато някой е болен пък, обикновено тя му преподава материала в нета, за да няма пропуски в знанията.
Самата Деси преди време имала други планове за бъдещето си и не се канела да свързва живота си с преподаването. Зарибила я обаче обичта на децата по време на стажа й, както и двете й наставнички - учителки по литература от 51-во СОУ. Признава обаче, че дори не би приела тази професия, ако си нямаше втора работа. "Още като студентка работех като фризьорка и сега продължавам да го правя в свободното си време. Мисля, че никой млад човек не би се съгласил да стане преподавател при тези размери на учителските заплати, ако нямаше втора работа. Още един мой колега влезе в тази професия, но и той се труди на още едно място", споделя Десислава. "Животът не е само пари и те не са най-важното, но сегашните заплати много демотивират учителите. Виждам много по-възрастни колеги, които са някак смачкани, все си пестят силите. Ако се въведе нормално възнаграждение на този труд, нещата ще стоят по съвсем друг начин", смята Десислава. Самата тя се опитва да раздели двете професии, така че не подстригва ученичките си и дори много малко от тях знаят, че работи на друго място. В същото време обаче с охота ги съветва за прически и облекла. Както и за по-сериозни неща. "Забелязвам, че комуникацията между майки и дъщери някак се е загубила. Много момичета не споделят с родителите - имала съм дори случай майка да ме търси, за да поговоря с дъщеря й какви проблеми има. Защото не искала да сподели вкъщи", спомня си Десислава. "А иначе децата обичат да говорят и да споделят. Стига да има кой да ги изслуша. Аз се стремя да не съм драстична и категорична, защото все пак не съм им майка. Опитвам да се намеся по-тактично и да не ги отблъсквам. И досега успявам", разказва младата учителка.
Стела Стоянова