Standart News

"Идеята за гориво от отпадъци не е нова, има я в различни страни в най-разнообразни вариации", разказва проф. Венко Бешков. "Оригиналното при нас е, че процесът протича при изключително висока температура - 2-3 хил. градуса по Целзий, и в отсъствие на кислород. Това позволява на практика всички отпадъци да бъдат превърнати в горящ газ."
При процеса, наречен пиролиза, остава само една малка част твърд въглерод, който би могъл да се използва за пълнеж на автомобилни гуми или производство на електроди. Ако няма желаещи да го оползотворяват, от своя страна и той може да бъде превърнат в гориво, разказва проф. Бешков. Уникалното е, че процесът е изключително евтин - за да може 1 кг боклук да се превърне в гориво, е нужна
енергия колкото от 5-6 крушки от 60 w
В същото време енергията, която отпадъците след това ще произведат, е поне 10 пъти повече. Няма и никакви щети в екологично отношение - азотните оксиди, които се отделят при процеса, са в пъти под допустимите норми. "Направихме специални измервания, защото имахме известни опасения, но всичко се отказа в нормални граници", казва проф. Бешков.
До момента учените са готови с лабораторен прототип, за чието захранване често прибягвали до една кофа за боклук, намираща се пред БАН. "Вчера например горихме хранителни отпадъци - бананите горят много добре, а
от лимоните мирише просто прекрасно
разказва Ивайло Спасов от фирмата, който е партньор по проекта. За да бъде внедрена в промишлено производство инсталацията, е нужна около година заедно с всички бюрократични процедури, които съпътстват неизбежно процеса. На практика обаче инсталацията може да работи постоянно, като се захранва от самия боклук. Количеството енергия, което би подала от едногодишните софийски отпадъци, би стигнало да захрани един-два котела на ТЕЦ "София". "Ако обаче се захванем да преработваме сметището, където е депониран боклук от години, инсталацията може да топли столицата дълго време", поясняват създателите. Това би било и решение за съдбата на прословутите бали боклук, които дълго време бяха возени напред-назад из страната в търсене на община, която да склони да ги приеме.
Според проф. Бешков инсталацията работи практически с всички видове отпадъци
без метал, керамика и инертни материали
"Всичко, което гори и гние, е добре дошло", разказва той. Въпросните отпадъци обаче образуват шлака в пещта, затова е добре да бъдат отстранени, преди да започне работа. "Най-добре гори пластмасата, тя дава и най-много енергия. Тъй като тя по-често се рециклира, както и хартията, обаче инсталацията може да работи и с други, по-бедни на енергия остатъци. Много добре посреща хранителните отпадъци, както и тревата, и шумата. При това не е нужно да бъдат предварително изсушени - колкото по-влажни са, толкова по-добре за апарата", разказва проф. Бешков. По неговите думи от подобен газ чрез химични процеси немците са произвеждали синтетичен бензин така че по-нататък инсталацията би могла да има и такова приложение.
"За съжаление конкретно за София може би сме закъснели, вече избраха кой ще прави завод за боклука. Може обаче да се приложи от други общини или институции", надяват се авторите. Те вече имат контакти с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с МОСВ. По-важното е обаче, че има заявен интерес на инвеститори от чужбина. И докато българските компании и институции се колебаят, нищо чудно БГ уредбата да заработи на някой друг континент. Особено като се има предвид, че е имало запитвания от Индия.
"При идеално приложение всеки по-голям столичен квартал може да има такава инсталация. Утопично е обаче да мислим, че "Топлофикация" би се пренастроила да работи с такова гориво. Но може общината да я приеме и да ползва всички блага и бонуси от нея", казват от екипа. Според тях уредбата е подходяща за всякакъв тип селища, стига да има достатъчно отпадъци. Може да се прилага и в предприятия, които искат да затворят производствения цикъл. "Обаче
няма начин да се внедри в еднофамилни къщи
просто те няма да имат достатъчно боклук, с който инсталацията да работи", твърди проф. Бешков.
Той твърди, че се е захванал с проекта до голяма степен заради каузата. "Занимавам се с околна среда от 25 г., но освен това се интересувам и от източна философия. И смятам, че ние сме част от голям космически организъм и трябва да спазваме правилата, така че той да може да работи добре. Нужно е да се впишем в него и да престанем да насилваме природата", казва ученият. "Малтусианството твърди, че хората нарастват в геометрична прогресия, а средствата за изхранване - в аритметична, и това е големият проблем на човечеството. Ако говорим за нещо като неомалтусианство обаче, проблемът ни е в това, че тези 7 млрд. на Земята вече са създали такова количество отпадъци, че природата не може да се справи с тях. Оттук и проблемите с парниковия ефект, и озоновата дупка", убеден е ученият.
Стела Стоянова