English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Ел Класико ПОНЕДЕЛНИК, 23 Април 2012

Реклама







A
A
A
размер на текста

На мач с роза и скъсан екип на Ицо


БАРСЕЛОНА
Христо Касалийски
наш пратеник

Какво е да видиш "Ел Класико" на живо? Какво е да усетиш тръпката от мача, който решава титлата в Испания? Трудно е да се опише с думи. Човек трябва да го изпита. Група от 25 българи имаха щастието да видят Кристияно Роналдо и Лионел Меси в действие, въпреки че вторият беше бледа сянка на себе си. Нашенците изпълниха своята мечта благодарение на инициативата на Еврофутбол "На футбол в Европа с Еврофутбол". За да стигне до Барселона, пътят на  родната група мина през Виена. Там тези от нас, които скоро не бяха излизали извън граница, останаха слисани от кътчето, определено за пушене на летището - малко изолирано пространство 1 на 3 метра, а вътре претъпкано с хора. Кътчето за тютюнев дим си беше истинска туристическа атракция. Мало и голямо снимаше с фотоапарати и камери как
заклетите пушачи се борят и гъчкат
за място в кътчето. Голяма част от пътниците в самолета за каталунската столица се бяха запътили за големия мач. По време на полета шоуто направиха трима наши юнаци, които изпиха всички шишенца от  50 милилитра с алкохол въпреки стряскащата цена от 3,50 евро за бутилка. За капак смелчаците почерпиха и една от слисаните стюардеси.
Родната група усети духа на "Ел Класико" още на летището в Барселона. Там всеки втори човек беше с фланелка на каталунците. Час преди началото на дербито пред митичния "Камп Ноу" се събра целият свят. Българската група се сля с агитки от всички континенти. Най-екзотични бяха феновете от Перу, Еквадор, Мароко и Япония. Никой от всичките тези запалянковци обаче не можеше да стъпи на малкия пръст на култов почерпен руснак.
Пияният братушка се разхождаше важно
пред арената с шапка на "Барселона" и шал на вечния им съперник. Единствено пристигането на автобуса на "Реал" (Мадрид) засенчи младия руснак.
Очаквахме, че да влезем заедно със стоте хиляди фенове ще е трудно и бавно. Нищо подобно. Пропускателният режим беше перфектен - без чакане и хабене на нерви. Спирани за проверка бяха единствено запалянковците с раници. Не видях нито един от така характерните за родната картинка ултраси с качулки. Бързо разбрах защо публиката тук не подлежи на щателна проверка: 90% от феновете са с клубни карти. Освен това вместо с бомбички мъжете на стадиона влизаха с роза в ръка. Оказа се, че днес (понеделник) в Барселона честват Деня на св. Жорди - пазителя на Каталуния. На този празник мъжете подаряват цвете на жените, а те пък им връщат жеста с книга. Така станах свидетел на нещо, което се вижда веднъж в живота - на стадиона с роза в ръка!
За 30 минути трибуните се напълниха. Не ми се вярваше, но наистина в Барселона хората отиват на мач като на театър. Редом до тийнейджъри и родители с деца седяха баби на по 70 години и отгоре. Всички бяха усмихнати, не спираха да подкрепят отбора си независимо от резултата. Единствената неприятна ситуация на стадиона не бяха двата гола на "белия балет", а проливният дъжд, който се изсипа преди края на първото полувреме. За да потърсят подслон, хората от долните редове хукнаха нагоре и седнаха на стълбите, което пък изнерви запалянковците отгоре. Пиротехника, бомбички и враждебни настроения, каквито сме свикнали да гледаме на мачовете между ЦСКА и "Левски", просто нямаше. Каталунците си
изкараха яда, замеряйки Роналдо
с хартийките, които служеха за хореография. След края на мача стадионът се изпразни толкова бързо, колкото и се напълни. Иначе да комуникираш с каталунците на английски език се оказа голямо изпитание. Като попиташ "Ду ю спик инглиш", отсреща отговаряха със "Си". Повечето от тях разбираха въпросите, но отвръщаха на испански. Тези пък, които говореха английски език, също като нас се оказаха туристи. Трябва търпение и известна доза хумор.
Иначе Барселона беше оприличена от българската група на "Ел Класико" - трудно е да се опише с думи, човек трябва да го е видял и усетил. Един от щастливците, който пътува до каталунската столица, беше Томи Дончев. Късметлията изтеглил билета по време на мача на звездите по баскетбол и ЕВрофутбол сбъдна мечтата му да гледа на живо любимия си отбор. "За първи път гледам мач в чужбина. "Барселона" е страхотен град, но най-много ми хареса стадионът. Пък освен това победи и любимият ми отбор. Изкарвам си страхотно и отново бих опитал своя късмет", сподели Томи.
Освен него в каталунската столица заминаха футболният отбор "Евротур", който спечели четвъртия футболен турнир на Еврофутбол, както и късметлии, играли с фиш на стойност над 6 лв. в българския букмейкър.
И накрая - няма как да се мине без Христо Стоичков. Убедих се, че за феновете на "Барселона" той е вечен. По време на мача мернах фен със стара изпокъсана фланелка на Христо Стоичков. Отидох при него, заговорих го на английски и му казах, че екипът му е много хубав. Без да знае, че съм българин, запалянкото отговори, че фланелката му е много скъпа, защото е на една от най-големите клубни легенди.

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел