Standart News

Георги Даскалов, "Екипнюз"

Франция си избра президент социалист, за първи път след легендата Франсоа Митеран. На 1 май в България в Борисовата градина в София БСП направи митинг, на който симпатизантите й бяха призовани да се гневят срещу управлението на ГЕРБ. Но понеже председателят на партията Сергей Станишев е и началник на европейските социалисти, той накара поостарелия си електорат да скандира за победа на социалистическия кандидат във Франция. "Победа за Оланд", викаха беловласите.
Каква му е Хекуба, той на нея какъв й е, та тъй реве?, както казваше един датски принц. Беловласите нито са чували за Оланд, нито за Хекуба, впрочем орисана да бъде робиня на Одисей, обаче Сергей Станишев сега ще бие една телеграма до Париж, а тук в София ще навири гребен и ще рече, че палачинката се е обърнала
Разбира се, няма да се изрази точно така, понеже не му е в стилистиката, но смисълът ще бъде този. Ще каже, че дясната политика е претърпяла провал, че Европа е избрала лявото, че идат нови времена, по-хубави, разбира се. Братство, равенство, свобода. И хляб, понеже без него не може.
Станишевата истина обаче е полуистина. Резултатът от френските избори не е толкова победа за Оланд и лявото, колкото загуба и преди всичко наказание за Никола Саркози. Ако нещо се случва в Европа, то не е тържество на лявата идея за справяне с кризата, а гняв срещу цялата върхушка, лява и дясна, която се яви неспособна, алчна, силно зависима от олигархични кръгове, а на моменти и откровено некомпетентна.
Само на неколкостотин километра от София този процес е съвсем отчетлив: класическите гръцки партии претърпяха унизително изборно поражение. Особено общогръцкото социалистическо движение ПАСОК, което вече е трета политическа сила след дясната "Нова демокрация" и крайната левица. Това не е било. В гръцкия парламент влизат общо 7 партии и поне четири от тях са радикални
отрицатели на всичко, което се случва на гърците
Леви, десни и дори неонацисти, нищо не ги обединява освен човешкия гняв и злобата.
Когато поостарелите симпатизанти на БСП скандираха "Победа за Оланд", някои коментатори иронизираха. В смисъл - що не си гледаме себе си, Франция е далеч.
От 5 години България е в Европейския съюз, обаче провинциализмът не ще да ни напусне. Това, изглежда, е дълбоко вкоренено в нацията. Когато на 11 септември 2001 година самолетите се забиха в "Близнаците" в Ню Йорк, Симеон Сакскобургготски, тогава министър-председател, рече първосигнално: а, това е далеч от България. При това той не е българин и е космополит, гражданин на света. Обаче и той казва - това не ни засяга.
Но всъщност ни. Не ми се обяснява защо.
И изборите във Франция, и тези в Гърция, а и в съседна Сърбия ще повлияят пряко на живота ни
Впрочем в Сърбия също възхожда радикализмът. Тя и партията, която победи на парламентарните избори, така се казва - Радикална.
А тези неща ще ни се отразят, понеже ние по нищо не се различаваме от гърците и сърбите, та даже и от французите, нищо че обичаме да претендираме за уникалност. След една година и у нас ще има избори и ако нещо не се промени драматично, и на тях ще доминира гневът. И ще се явят и в България двойници на "Истински гърци", чисто нова партия на отрицанието и злобата. Рецептата вече я има, ще се намери кой да ни сготви и тази манджа.
А Станишев, нищо че днес тържествува за чуждата победа, ще бъде неприятно изненадан. Понеже ще открие, че българите може и да не са много щастливи от управлението на ГЕРБ, но много повече искат да накажат станишевци, първановци и догановци.
И ще го направят - както гърците, както французите, както сърбите. Няма да ни отмине и нас. Това ни чака.