English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Интервю СРЯДА, 30 Май 2012

Реклама







A
A
A
размер на текста

От всеки вложен лев срещу бедствия спестяваме щети за седем

Помощта да ходи при хората, а не те при нея

Може да се пренасочат еврофондове за Перник, казва Кристалина Георгиева


Българският еврокомисар Кристалина Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, посети завчера най-засегнатите от земетресението райони у нас. Тя коментира пред "Стандарт" какви са впечатленията й от видяното и как може да се помогне на пострадалите.

ФОТО ИЛИЯНА КИРИЛОВА
- Госпожо комисар, какво ви казаха хората от засегнатите райони?
- Те са много притеснени и уплашени. Измежду най-засегнатите има възрастни хора, пенсионери, болни, които имат нужда не толкова от финансова помощ, а от това, да могат да влязат под покрив. В Дивотино и Мещица има много сериозни разрушения, защото там е бил епицентърът. Това, което като приоритет трябва да се направи, е да се помогне на най-пострадалите, но и на всички, които са засегнати. Хората в района не са богати, има и много безработица и трябва програмата, която правителството изпълнява, да отдаде приоритет на най-сериозно засегнатите, но да помогне и на целия регион. Така хората ще почувстват подкрепа в този момент, който за тях е тежък - икономически и психологически.

- Кои са най-важните неща, които трябва да се направят?
- В краткосрочен план вече са взети мерки. Правителството и местните власти са предприели три стъпки в правилната последователност. Първо, да се мобилизират социални помощи за пострадалите и да се изпратят социални работници по места. Възрастните хора не могат да ходят до Перник и да попълват молби. Второ, да се оценят най-сериозните разрушения, да се прецени кои къщи трябва да се събарят и кои могат да бъдат възстановени. Затова е взето решение да се увеличи броят на експертите в региона. Трето, да се осигури подслон за хората, които са останали без такъв. Гражданска защита е доставила фургони, има в запас и италиански отопляеми палатки. Системата на Червения кръст е мобилизирана. Засега няма искания за помощи под формата на храна, вода, хората си помагат едни на други. Има обаче готовност такава помощ да бъде осигурена. В следващите месеци ще бъдат извършени укрепителните работи. Ще бъдат разрушени силно пострадалите къщи, местна фирма се ангажира безплатно да ги събори и да изчисти терена. Тук хората се делят на две групи - възрастни или болни хора, които молят за помощ, да им се построи сглобяема къщичка, за да имат покрив над главата. Както ми каза една възрастна жена: Да имаме къде да си изкараме старините. Другата група хора са тези, които могат да си мобилизират строителна бригада или сами могат да си строят. Те предпочитат да получат пари, за да могат да строят. Има молба да се помогне с проекти, защото строителство без проект е опасно. Такава помощ ще бъде оказана.

- С какво друго държавата може да помогне при построяването на новите къщи, на каква финансова помощ могат да разчитат?
- Върху това в момента се работи, тъй като оценителите трябва да кажат за какви суми става дума спрямо щетите. Тези решения ще се вземат бързо. До края на седмицата правителството ще вземе решение и за еднократната социална помощ и до края на седмицата хората ще получат парите. В следващите седмици ще започнат възстановителни и укрепителни работи. Така че до края на лятото и преди началото на зимния сезон хората, които са пострадали, да имат покрив над главата, а да не са във фургони.

- Смятате ли, че е достатъчно адекватна реакцията на властите след земетресението?
- Администрацията се учи как да се справя с такива бедствия, тъй като това не е нещо, което се случва всеки ден. Един от уроците, които бяха извадени тук, е, че трябва, особено в селски райони с повече възрастни хора, помощта да отива при хората, а не хората да ходят да търсят помощта. Социалният министър отреагира много бързо, прати служители по селата, за да може хората да подадат молби за помощ на място. Тук ще се върна на въпроса ви какво може да се направи в по-дългосрочен план. Обсъждахме с министър Томислав Дончев дали е възможно да се пренасочи финансиране от съществуващи еврофондове за социална програма, ориентирана към този регион за ликвидиране на по-леките последици от земетресението. Става въпрос например за пукнатини по общински сгради, по пътна инфраструктура. Това ще има положителен ефект не само за отстраняване на последиците от труса, но и като социална подкрепа за регион, в който има по-високо ниво на безработица. Така едновременно ще се ликвидират щетите и ще се стимулират и заетостта, и малките строителни фирми.

- От кои фондове може да има пренасочване?
- Социалният фонд, който има за цел стимулиране на заетостта, може да бъде ресурс за такива средства. През почивните дни обсъдихме с ресорните министри създаването на една по-мащабна програма за засилване на капацитета на България да се справя и реагира при бедствия. Те стават по-чести и по-интензивни. Това означава опасност за критична инфраструктура - мостове, стени на язовири, почистване на коритата на реките. Ние знаем, че от еврофондовете ще останат неусвоени значителни суми. Разговарях с еврокомисаря по регионалното развитие Йоханес Хан, който по принцип каза, че е много разумно да се направи такава програма за увеличаване на защитеността ни срещу бедствия.
Всеки лев или евро, инвестирано в това направление, има от 4 до 7 лева или евро възвращаемост като предотвратени щети. В същото време трябва да засилим превантивните мерки - информираност на населението, готовност за реакция, доброволческа служба. Трябва да има ядро професионалисти и доброволци. Такава програма за пренасочване на еврофондове ще ни позволи да не връщаме пари на Европа. В рамките на такава една програма трябва да обърнем внимание на още два въпроса - застраховането срещу бедствия и как може да развиваме по-висока застрахователна култура. В някои страни застраховането е задължително, в други се създават стимули хората да се застраховат. Трябва да видим международния опит и да приложим най-добрия у нас. Вторият въпрос е този, да имаме високи стандарти. Виждаме, че явно у нас добре се строи, защото нямаше катастрофални щети. Моите впечатления от обиколката ми са, че някъде строителството е по-добро, някъде не толкова. Трябва да затегнем изискванията, за да може, когато, не дай, Боже, стане някакво бедствие, последствията да бъдат по-малко.

- Как Европа може да помогне на България след последните бедствия?
- Можем да разчитаме от Брюксел на две неща. Първо, активираме нашата система за гражданска защита превантивно. Освен земетресенията имаше и много валежи, някъде може би още ще вали и почвата вече е толкова влажна, че не може да поеме повече. С тази активизация, ако се наложи, ще можем да бъдем в действие. Конкретно във връзка със земетресението, Брюксел може да прояви разбиране и съпричастност и бързо да се вземе решение за пренасочване на фондове, когато българското правителството подаде такова искане. Второ, в случай на голямо бедствие България и всяка друга страна членка може да кандидатства за финансиране. Щетите от бедствието трябва да са на стойност 0,6% от БВП, т.е. над 200 млн. евро. Слава Богу, случаят сега не е такъв. Да се надяваме, че няма да има повече трусове или комбинация от земетресения и наводнения. Не виждам смисъл правителството да кандидатства за такава помощ. Много по-важно е да работим заедно за пренасочване на фондове.

- За колко време София може да отправи такова искане и то да бъде одобрено от Брюксел?
- Българското правителство вече направи такава заявка по принцип. Казаха, че искат да има сигнал от ЕК дали такова предложение за пренасочване би получило подкрепа. Аз разговарях с комисаря Хан, обсъждахме с неговия екип и по принцип от тяхна страна има поддръжка. По тази тема за подготовка, превенция и реагиране на бедствия има много висока степен на солидарност в Европа - 94% от европейците смятат, че трябва да си помагаме в такива случаи. Затова аз като комисар съм убедена, че ЕК ще подкрепя такова предложение. Българското правителство вече има концептуална готовност, обсъдиха ресорните министри каква програма може да се направи. Междувременно ние, вкл. от моя екип, ще предоставим тук експерти, които да помогнат програмата да бъде разписана така, че да има минимални затруднения при одобряването. Така можем да помогнем на страната в няколко направления: да сме по-осигурени срещу бедствия, с повече инвестиции и заетост. Чистенето на корита или укрепване на язовирни стени са трудоемки дейности, които генерират заетост и растеж.
Красимира Темелкова
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел